БТПП иска държавната власт да увеличи усилията за силно ограничаване на сивия сектор в икономиката

Членовете на Българската търговско-промишлена палата смятат за нормално и наложително неблагоприятните последици от икономическите затруднения да се поемат и от работодателите, и от служителите от публичния сектор. Лансираният чрез медиите т.н „данък лукс” е неприемлив. Приоритети на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) по антикризисните предложения:

1.    по т. I. 2.1. „Приемане на график за ускорено изграждане на електронно правителство… за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичната администрация”;
2.    по т. I. 2.2.: „Временно до края на 2010 г. да се ограничи допълнителното материално стимулиране на държавната администрация от събраните такси и глоби”;
3.    по т. I. 2.3: „Спешни мерки за оптимизиране на текущите разходи за издръжка на администрацията при гарантиране на нормално функциониране на системите”.
Във връзка с тези мерки членовете на БТПП считат, че съставът и заплатите на служителите от държавната администрация следва да се оптимизират по следния начин: съкращаване на неефективно работещите структури и лица и преразпределение на частта от фонда на техните заплати  между останалите служители. С повишените по този начин заплати на оставащите държавни служители последните могат да поемат заплащането на личните си осигурителни вноски. Членовете на БТПП считат за нормално и наложително неблагоприятните последици от икономическите затруднения да се поемат и от работодателите и от служителите от публичния сектор. Сравнителните данни между съпоставимите за 2005 и 2010г. данни по отношение на общите текущи разходи (съотв. за 2005 г. – 6 млрд. и 053 млн. и за 2010 г. – 6 млрд. 805 млн.) и разходите за възнаграждение не персонала в публичния сектор (съотв. за 2005 г. – 766 млн. 270 хил. и за 2010 г. – 2 млрд. 049 млн.) показват завишение на разходите за заплати за държавните служители с 16 процентни пункта (2005 г. – 12, 6 % и за 2010г. – 30.1 %). Работодателите и работниците (служителите) от частния сектор изпитват и приемат в реален план тези отрицателни резултати, чрез строги финансови ограничения, нередовни плащания към фирмите от съконтрагенти, вкл. и от държавата, неплатени отпуски за работниците и служителите и т.н.
4.    по т. II. 4  „да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност”; членовете на БТПП считат, че следва да се съкрати и процедурата по ликвидация;
5.    по т. III. 3: „Чрез промяна на софтуера на НАП да се даде възможност за плащане на данъчно-осигурителните плащания с едно платежно нареждане”;
6.    по т. III. 4: „Чрез промени в Закона за местните данъци и такси да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството генерирани отпадъци”.

Следва пълният текст на становището

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НСТС

Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ

С Т А Н О В И Щ Е

на БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

ОТНОСНО: ОБЩИ КРАТКОСРОЧНИ МЕРКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА

ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, ПРЕДЛОЖЕНИ

ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

РАБОТОДАТЕЛСКИ И СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

УВАЖАЕМИ Г-Н ДЯНКОВ,

Членовете на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепят посочените по-горе предложения.

I. БТПП счита за приоритетни следните мерки:

1. по т. I. 2.1. „Приемане на график за ускорено изграждане на електронно правителство… за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичната администрация”;
2. по т. I. 2.2.: „Временно до края на 2010 г. да се ограничи допълнителното материално стимулиране на държавната администрация от събраните такси и глоби”;
3. по т. I. 2.3: „Спешни мерки за оптимизиране на текущите разходи за издръжка на администрацията при гарантиране на нормално функциониране на системите”.

Във връзка с предходните три мерки членовете на БТПП считат, че съставът и заплатите на служителите от държавната администрация следва да се оптимизират по следния начин: съкращаване на неефективно работещите структури и лица и преразпределение на частта от фонда на техните заплати  между останалите служители. С повишените по този начин заплати на оставащите държавни служители последните могат да поемат заплащането на личните си осигурителни вноски. Членовете на БТПП считат за нормално и наложително неблагоприятните последици от икономическите затруднения да се поемат и от работодателите и служителите от публичния сектор. Сравнителните данни между съпоставимите за 2005 и 2010г. данни по отношение на общите текущи разходи (съотв. за 2005г. – 6 млрд. и 053 млн. и за 2010г. – 6 млрд. 805 млн.) и разходите за възнаграждение не персонала в публичния сектор (съотв. за 2005г. – 766 млн. 270 хил. и за 2010г. – 2 млрд. 049 млн.) показват завишение на разходите за заплати за държавните служители с 16 процентни пункта (2005г. – 12, 6 % и за 2010г. – 30.1 %). Работодателите и работниците (служителите) от частния сектор изпитват и приемат в реален план тези отрицателни резултати, чрез строги финансови ограничения, нередовни плащания към фирмите от съконтрагенти, вкл. и от държавата, неплатени отпуски за работниците и служителите и т.н.

1. по т. II. 4  „да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност”; членовете на БТПП считат, че следва да се съкрати и процедурата по ликвидация;
2. по т. III. 3: „Чрез промяна на софтуера на НАП да се даде възможност за плащане на данъчно-осигурителните плащания с едно платежно нареждане”;
3. по т. III. 4: „Чрез промени в Закона за местните данъци и такси да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството генерирани отпадъци”.

II. Във връзка с някои от предложените мерки БТПП има следните допълнителни съображения:

1. По т. I. 1.1. – емитирането на допълнителен вътрешен и външен дълг на държавата следва да се извърши при ясна визия за предотвратяване на евентуални промени в данъчния режим и годишните държавни бюджети.

1. По т. I. 1.1. – приватизирането на миноритарни държавни дялове чрез Българска фондова борса може да се разшири и по отношение на мажоритарните държавни дялове, тъй като приватизацията чрез фондовата борса е сравнително най-прозрачната процедура за смяна на собствеността.
2. По т. I. 1.6. – според БТПП легализирането, чрез еднократното й данъчно облагане на нерегламентираните доходи на физическите лица (но не от престъпна дейност) няма да засегне голям брой лица, тъй като сравнително малко са хипотезите на придобиване на нерегламентирани доходи без наличие на престъпление; поради това БТПП не счита тази мярка за приоритетна, но я приема като допълнителен начин за събиране на бюджетни приходи.
3. По т. II. 1.2. – възстановяването на ДДС и акцизите е сравнително ускорено след последните промени на ЗДДС (от три на два данъчни периода по чл. 92, ал. 1, т. 2; от 45 дни на 30 дни по ал. 1, т. 4; от три на два данъчни периода по ал. 1, т. 5; от три на два данъчни периода по ал. 1, т. 6), но въпреки това членовете на БТПП сигнализират, че възстановяването на ДДС се забавя извън законовите срокове.
4. По т. III. 2 – консолидацията в Българска банка за развитие на финансовото обслужване на държавните ведомства и институции следва да се извърши при ясно регламентирани за тази банка такси, установявани на база средното ниво на банковите такси в страната за същите/подобни дейности. Това е необходимо, за да се предотврати злоупотребата с монополно положение.
5. По т. IV. 4 – замразяването до края на 2010 г. на държавно регулираните цени на стоки и услуги всъщност касае цените на доставките и услугите на монополните дружества. Тази мярка е от съществено значение в условията на икономически затруднения, тъй като повишението на монополните цени оказва неблагоприятно влияние върху цялата икономика в страната (малки, средни и големи фирми, работещи и неработещи граждани, които живеят в страната). В тази връзка държавният регулаторен орган следва да отказва предложенията за повишаване на тези цени, като се оцени по отношение на монополните дружества: недостатъчни усилия за повишаване на събираемостта на задълженията; прилагане (договаряне) на арбитражен ред за събиране на вземанията, като сравнително бърза и евтина процедура за решаване на спорове; намаляване на загубите в инфраструктурните мрежи; неизползваните от монополните дружества резерви; нивото на заплатите в тези дружества, сравнени със средната работна заплата в страната за сходни квалификации и дейности; промяната в механизма за определяне на цените, който обективно да отчита всички фактори, които оказват влияние върху цената на монополните услуги.
6. По т. VI. 1 – преустановяване намаленията на осигурителните вноски следва да се извърши само при условие, че са предприети за реализация от правителството всички други предложени от националните организации мерки.

ІІІ. Всички предложени от представителните на национално равнище работодателски и синдикални организации мерки трябва да се реализират при извършване на предварителна оценка на въздействието на предприеманите мерки. Следва да се планират мерките с осигурен ресурс и тези, реализирането на които ще покрие направените по изпълнението им разходи и ще доведе до увеличаване на приходите в бюджета.

ІV. Лансираният в медиите т.н „данък лукс” е неприемлив, поради следните съображения на БТПП:

1. “Данък лукс” ще бъде втори данък за лицата, тъй като с него ще се облагат техни данъчно обложени приходи (данък върху доходите, данък дивидент).

2. Въвеждането на ”данък лукс” на практика е санкция за заможните лица, което е недопустимо, ако се изхожда от позицията, че лицата са станали такива със законни средства (ако е налице престъпление при придобиването на средства тези деяния следва да се наказват по реда на наказателното производство, а не да се облагат с повторен данък).

3. Конституционното изискване за равноправие на българските граждани изключва въвеждането на „данък лукс” само за определени лица.

4. Заобикалянето за плащане на въпросния данък е твърде лесно (напр. чрез регистрация на превозните средства извън България, откриването на депозити в банки извън страната и пр.) и на практика няма да има целеният ефект за увеличаване на бюджетните приходи.

5. По-високите цени на луксозните стоки калкулират в себе си разходи за изследвания и технически постижения, с цел последващото превръщане на луксозната стока в масова – като цена и пазар на потребление. Въвеждането на „данък лукс” ще снижи значително възможността за последващото превръщане на луксозната стока в масова.

Всъщност държавната власт следва да увеличи усилията за силно ограничаване на сивия сектор, чрез реални санкции, вкл. и наказателноправни и по този начин да намали незаконните приходи, респ. – луксозното потребление в този сектор, а не да въвежда нови данъци, потърпевши от което неминуемо ще бъдат и законно работещи фирми.

С уважение,

Цветан Симеонов Председател на УС на БТПП