Библиотека Родина – Стара Загора отбелязна 150 години от създаването си със засаждане на 150 дръвчета

На 19 март (петък) в 15:00 ч. в парк Зеления клин в Стара Загора започва акция за засаждане на 150 дръвчета в чест на 150 години от създаването на библиотека Родина, Стара Загора. Колективът на библиотеката е поканил симворично 150 приятели, институции и организации, за да участват в засаждането.

Една трета от територията на България е гори и едва 4% от тях са недокоснати от човешка дейност. Те опазват водата, която пием, пречистват въздуха, който дишаме, спират ерозията и свлачищата. Българската гора е убежище за 43 застрашени вида растения и животни. Но горите ни дават и… книги – се казва в поканата, отправена от библиотека Родина до стотици приятели на библиотеката. – Библиотека Родина инициира изкуствено създаване на ново поколение гора чрез засаждане на 150 фиданки. Всяко едно от младите дръвчета, които ще засадим, символизира изминалите творчески години от далечния 25 март 1860 г., когато е създадена първата обществена библиотека в Стара Загора, чийто наследник е Родина. Заповядайте! Да споделим удоволствието от съзиданието! Да създадем празник на духа и природата! Случката няма да е истинска без Вас!”.

Библиотека Родина е най-голямата читалищна библиотека в България и най-старата в Старозагорска област. Летоброенето й започва от 25 март 1860 г. с откриването на първото читалище в Железник по инициатива на главния класен учител Тодор Шишков и двадесетина будни старозагорци. Основана с 51 тома книги, колкото е имала библиотеката на Светиниколското училище, и с даренията на първите читалищни дейци, създадена с цел “да се спомага и подтика напред книжовното образование между съотечествениците ни”, тя завършва десетата си годишнина с 15 000 тома “разни исторически, нравствени, филологически и др. от различни съдържания книги, достъпни за всички граждани”. Пламъците на 1877 г. обезкнижават Стара Загора. Изгарят старопечатни и възрожденски книги, дарени преди Освобождението от Тодор Шишков, Димитър Цонков, Петър Иванов, Захарий Княжески, Анастасия Тошева.   

Възродена като птицата Феникс от пепелта, зачената отново със спомоществувателството на родолюбиви старозагорци, днес библиотеката притежава над 316 000 тома книги, периодика, графични и картографски издания, ноти, грамофонни плочи, аудио касети, диафилми, CD и DVD. Във фондовете й се съхраняват уникални старопечатна и краеведска колекции, над 14 000 печатни издания от началото на ХІХ до 50-те години на ХХ в. на български, руски, гръцки, румънски, френски, немски и английски език, обособени във фонд “Редки и ценни”, сред които са ръкописите “Словесност” (1854) на Тодор Шишков, “Риторика” (1868) на Пенчо Друмев, “Химия” и “Ботаника” (1873) на Стефан Плосков, дарените библиотеки на Старозагорската градска община, на бившата Девическа гимназия “Мария Луиза”, библиотеките на проф. Стефан Киров, на семейство Мильо Касабови, десетки инкриминирани през 50-те и 60-те години книги. Първи издания и годишнини, алманаси, сборници, бюлетини, исторически трудове, служебни издания, речници, справочници, учебници… Неоценимото богатство, надживяло превратностите на историята, съхранено и опазено за поколенията на третото хилядолетие, ние – старозагорци, дължим с признателност на предшествениците: С. Иванчов, Петър Иванов, Мара Шопова, Слави Абанозов, Тоско Илиев, Константин Коняров, Филип Маринов, Стефан Стаматов, Нана Манолова, Златка Жекова.

Предизвикателството на ХХІ век за библиотека “Родина” не е да оцелее, а да се утвърди като местен обществен център за информация, подпомагащ образованието и ученето през целия живот.

Автоматизирани са всички библиотечно-информационни процеси. Изградена е локална компютърна мрежа с 15 работни станции и 9 потребителски компютъра. За последните 8 години са осъществени 18 проекта, подкепени и финансирани от Министерството на културата, от Българската библиотечно-информационна асоциация, Програмата за развитие на ООН, Държавния департамент на САЩ и Посолството на САЩ в България, Британски съвет в България, Обществения дарителски фонд в Стара Загора. Най-значимите проекти и програми, по които е работила библиотеката са: проект „Отворени врати” за изграждане на достъпна среда и на информационен център за хора с физически увреждания; проект “Обмен на библиотечен опит: пътища за сътрудничество. Развитие на обществени информационни услуги”, по който спечелва финансиране за създаване на един от 5-те, пилотни за България, Обществени центрове за информация; проект “Достъп до електронна информация за лица със зрителни увреждания в българските библиотеки”, чрез който получава един от 12-те безпратни софтуера за обслужване на незрящи; проект “Открий света на знанието с библиотеката – Чета, Знам, Мога!”, насочен към детското четене и създаване на информационен център за деца със собствен сайт; проект “Модерна библиотека” – за техническо дооборудване на информационните центрове в библиотека „Родина” и РБ „Захарий Княжески”; програма на Посолството на САЩ за подпомагане на българските публични библиотеки, по която библиотека „Родина” изгради един от 11-те  информационни къта в страната, предоставящи информация за Съединените Американски щати; проект „Малки стъпки  към европейските измерения на обществената библиотека” – за проучване опита в цифровизирането на фондовете на Градската библиотека и на Университеската библиотека „Аристотилис” в Солун, Гърция. В процес на разработка е проект за създаване на дигитално студио  и  цифровизация на писменото културно-историческо наследство на Стара Загора.

През 2009 г. библиотека “Родина” получи Националната награда “Христо Г. Данов” в категория “Библиотеки и библиотечно дело”.

По повод 150-годишния юбилей на библиотека „Родина” – Стара Загора, Драматичен театър – Стара Загора прави реверанс към своите почитатели. До края на 2010 г. един билет от всяко продадено представление на театъра ще носи логото на библиотеката и печат на театъра. Този билет дава право на притежателя си, срещу представянето му в библиотека „Родина” и филиалите й, да получи безплатна читателска карта за 2010 г.