Заетостта става приоритет

До средата на април ще се подготви тристранно споразумение между правителство, синдикати и работодатели за излизане от кризата и създаване на нови работни места. Това реши вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество. Ще се сформира работна група под председателството на зам.-министъра на финансите Владислав Горанов, която ще координира мерките с двугодишен период на действие.

„Централен фокус в обсъжданията бе заетостта – запазване и създаване на нови работни места“, коментира за „Класа“ зам.- председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков минути след приключване на срещата в Министерския съвет. На нея КНСБ и КТ „Подкрепа“ представиха своите предложения в общ документ.
„Двата синдиката имат обща позиция с 8 групи комплексни мерки. Паралелно с този документ за антикризисните мерки, групата на партньорите за преговори, започва работа по втори документ – Национален пакт по заетостта. Той ще създаде хоризонт за развитието на заетостта в тези две години. Двата документа ще бъдат взаимствани от европейските политики и Глобалния план за заетостта на Международната организация на труда“, каза за „Класа“ Желязко Христов, президент на КНСБ. Президентът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев допълни, че някои от мерките са по-краткосрочни и сред тях е законодателната промяна за ограничаване измамите по ДДС. Според социалния министър Тотю Младенов две трети от предложенията на синдикатите са общоприемливи и могат да бъдат подкрепени, пише вестник Класа.
Да се създаде публичен регистър на задълженията на държавата към фирмите бе поискано от работодатели и синдикати. Социалните партньори се обединиха около идеята договорите за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане в срок до 15 дни след приемането на доставки и услуги. Работодателите обаче не подкрепиха искането на синдикатите за повишаване на минималната работна заплата и обвързването й с прага на бедност, тъй като сега нетната минимална заплата от 187 лв. е далеч под прага на бедност, определен на 211 лв. „Нашата цел е как чрез поръчки към бизнеса да намалим броя на безработните в страната“, коментира заместник-председателят на БСК Камен Колев пред „Класа“. От камарата искат правителството да започне незабавното разплащане на държавата и общините към фирмите. Работодателите настояват за бързо стартиране на големите строителни и инфраструктурни проекти, където ще се открият нови работни места. От БСК се опасяват, че бизнесът няма проектна готовност да усвоява парите от еврофондовете, въпреки че получихме зелена светлина от Брюксел по седемте оперативни програми. В момента трябва да се подготвят проекти за следващия програмен период от 2014 до 2020 г., а българските фирми нямат готовност за този, който приключва през 2013 г., коментираха от работодателската организация. Бизнесът поиска от правителството да преразгледа решението си за 10% намаляване на парите от обществените поръчки. Социалните партньори обсъдиха предложението на синдикатите за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие с поне 500 млн. лв. с цел да се повлияе на търговските банки за намаляване на лихвените нива.