България търси дипломатически канали за решаване на кризата, провокирана от блокирането на границата с Гърция

Подписване на двустранна декларация заедно с гръцкия министър на земеделието по повод протестните действия на българо-гръцката граница изрази готовност да подпише министърът на земеделието и храните на България д-р Мирослав Найденов. Това той направи по време на редовната си протоколна среща с извънредния и пълномощен посланик на Гърция в България г-жа Данае-Магдалини Куманаку.

В декларацията той счита, че би могло да бъде записано, че диалогът и взаимната толерантност и подкрепа са най-добрите средства за постигане на успешни резултати. Министър Найденов потвърди, че приятелите са приятели и в добро и в лошо, и затова съседни страни с многовековни добросъседски отношения трябва да се подкрепят при всякакви обстоятелства.
От своя страна посланик Куманаку заяви, че действията на протестиращите в момента гръцки фермери не са свързани в общ фронт и това прави трудно сътрудничеството с тях и постигането на устойчиви резултати. Въпреки това тя увери, че нейното правителство прави всичко възможно за да реши проблема и потвърди желанието на гръцката страна за решаване на всякакви въпроси с диалог.

По време на редовната протоколна среща беше обсъдена и цялостната визия за сътрудничество между двете страни в аграрния сектор, както и бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС.
В този контекст министър Найденов подчерта, че Гърция е на първо място сред страните от ЕС по стокообмен със селскостопански стоки с България, което представлява 12% от общия му размер. Именно затова поддържането на сътрудничеството е от изключителен взаимен интерес.
Министърът припомни, че през последните години основен партньор на България в търговията със селскостопански стоки са именно страните от ЕС и обменът на стоки с тях формира около 50 % от общия аграрен стокообмен на страната ни. Присъединяването на Република България към ЕС от 01. 01. 2007 г. спомогна за подобряване на реализацията на земеделски продукти на гръцкия пазар. В този контекст търговските отношения между Република България и Гърция се развиват и задълбочават и всяка година аграрният стокообмен нараства. През 2006 г. общият му размер е бил 226 157 000 щ. д., а само за осемте месеца на 2009 г. (до месец август) е достигнал 745 419 000 щ. д., което представлява ръст със 81,4 %, спрямо същия период на предходната 2008 година.

По данни на НСИ, за периода месец януари – месец август 2009 г., реализираните български земеделски продукти на гръцкия пазар са на стойност 386 564 000 щ. д., а доставените аграрни продукти възлизат на 358 855 000 щ. д.
За този период България е формирала положителен търговски баланс в междуобщностната търговия с Гърция, който е в размер на 27 709 000 щ. д.

По данни на дирекция „Държавни помощи и регулации” водещите селскостопански стоки в износа на България за Гърция за периода януари – август 2009 г. са тютюни на листа (тютюни, неочистени от твърдите жилки), тютюни, “слънчево сушени”, тип Ориенталски – 5 545 тона на стойност 50 036 000 щ. д.; пшеница и смес от пшеница и ръж – 70 388 тона на стойност 25 166 000 щ. д.; цели и половин трупове от агнета, пресни или охладени – 1 794,3 тона на стойност 23 717 000 щ. д.; сурови масла от слънчоглед – 10 668,9 тона на стойност 20 028 000 щ. д.; шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени – 9 533,2 тона на стойност 17 638 000 щ. д.; бяла захар – 10 599,8 тона на стойност 16 533 000 щ. д.; ечемик – 50 988,6 тона на стойност 15 880 000 щ. д.; захарни сиропи без ароматизиращи или оцветяващи добавки, заместители на мед, дори смесени с естествен мед, карамелизирана захар – 13 794 тона на стойност 14 386 000 щ. д.; кашкавал – 1 442,7 тона на стойност 12 265 000 щ. д.; пресни сирена (с незавършено зреене), включително извара и сирене от суроватка, с тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 40% – 1 516,6 тона на стойност 9 298 000 щ. д.

Водещи селскостопански стоки в износа на Гърция за България за периода  януари – август 2009 г. са били сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн, тютюни на листа (тютюни, неочистени от твърдите жилки), тютюни, “слънчево сушени”, тип Ориенталски – 6 544,3 тона на стойност 75 316 000 щ. д.; бяла захар – 29 534,3 тона на стойност 52 672 000 щ. д.; цигари, съдържащи тютюн – 1 216,4 тона на стойност 22 024 000 щ. д.; палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени, други – 8 093,9 тона на стойност 13 530 000 щ. д.; маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516 – 5 429,1 тона на стойност 10 475 000 щ. д.; води, включително минералните води и газираните води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани – 5 492,7 тона на стойност 7 523 000 щ. д.; растителни мазнини и масла и техните фракции – 3 032,4 тона на стойност 6 029 000 щ. д.; банани, включително хлебните, пресни или сушени – 2 324,5 тона на стойност 4 764 000 щ. д.; други хранителни продукти – 1 145,7 тона на стойност 4 750 000 щ. д.; кюспета и други твърди остатъци, дори смлени или агломерирани под формата на гранули, получени при извличането на соевото масло – 5 033,2 тона на стойност 4 631 000 щ. д.