РИОСВ: Стара Загора не е била обгазена със сероводород

Стара Загора не е била обгазена със сероводород и няма основание хората да се притесняват за въздействие върху тяхното здраве, категорично заяви директорът на Регионалната инспекция по околна среда и води инж. Пенка Начева. От Гражданска инициатива За чист въздух на Стара Загора, които протестираха с маски и плюшени мечета, затворени в буркани, при посещението на министрите Нона Караджова и Николай Младенов в Стара Загора, изпратиха писмо до медиите за ново замърсяване.

Те се позовават на интернет страницата на община Стара Загора, където на 27 и 28 януари има данни, че сероводородът е достигнал до 15 микрограма на кубичен метър, при праг за информиране на населението от 5 микрограма. Данните, обаче, са некоректни и за измерването на сероводорода има становище от немски експерти, които са проверили станциите в България през 2006 г., уточни Пенка Начева.
При тази проверка е констатирано, че наличните калибровъчни газове, сервиз и резервни части не позволяват правилната експлоатация на анализаторите за серен водород, което поставя под съмнение достоверността на данните, каза още тя, като се позовава на експертния документ с дата 31.03.2006 г.
„По тази причина и поради факта, че в района на повечето автоматични измервателни станции (АИС) липсват промишлени източници, е направено предложение от немските консултанти, експерти на Изпълнителна агенция Околна среда и на екоминистерството за редуциране на анализаторите за сероводород в националната система за мониторинг.
Допълнително основание за прекратяване на измерването на сероводорода в някои пунктове за мониторинг е, че съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух и европейските директиви, транспонирани в българското законодателство, сероводородът е класифициран като допълнителен показател, характеризиращ качеството на атмосферния въздух в приземния слой. За сравнение, системата за мониторинг на качествата на атмосферния въздух в немската провинция Хесен включва 30 пункта за мониторинг, като в нито един от тях не се извършват измервания на нивата на сероводород (в т.ч. съгласно чл. 4 от Рамкова директива 96/62/ЕС).
По тези причини контролът на сероводород трябва да продължи само в райони, в които може да се очакват завишени концентрации, предизвикани от промишлена дейност, както и в пунктовете от съвместната Българо-румънска граница”, гласят указанията на екоминистерството, базирани на становището на немските експерти.
Според него, трябва да се публикуват данни само ако има превишение над 15 микрограма на кубичен метър при сероводорода. Само на 28 януари в 2 часа сутринта е измерено това ниво в Стара Загора, и данните са публикувани на страницата на инспекцията. Проверката е установила, че причината е в изгаряне на автомобилни гуми и растителни отпадъци.
През януари в града и околностите няма необичайно завишение на нито един от измерваните показатели, освен на фини прахови частици, увери още Пенка Начева.

Европейската общност не е възприела норматив за замърсяването на атмосферния въздух със сероводород. Норми няма и в САШ. Допустими концентрации за атмосферното замърсяване със сероводород има в повечето от страните в Централна и Източна Европа. Нормативите за експозиция 30 мин. и 24 часа са твърде различни в различните страни.
Сравнително близки до тези норми са допустимите концентрации за отделните щати на Канада, като те се движат между 4 и 17 мкг/мЗ за 24-часова експозиция и между 17 и 70 мкг/мЗ за 1-часова експозиция. Значително по високи са допустимите концентрации във Финландия – 50 мкг/мЗ (24 часа) и 150 мкг/мЗ /1 час/ и в Израел – 45 мкг/мЗ (24 часа) и 150 мкг/мЗ (1 час). В Полша и Унгария са приети високи допустими концентрации: Унгария – 150 мкг/мЗ (24 часа) и 300 мкг/мЗ (1 час); Полша • 20 мкг/мЗ (24 часа) и 60 мкг/мЗ (1 час).

Световната здравна организация (СЗО) приема като прагова концентрация за сероводород 15000 мкг/мЗ, установена по дразнещия ефект върху очната лигавица. Въз основа на тази концентрация и като приема фактор на безопасност 100 поради стръмното нарастване на кривата “доза-ефект” СЗО препоръчва за 24-часова допустима концентрация да се възприеме 150 мкг/мЗ. Тази концентрация отчита токсичното действие по дразнещия ефект.
Препоръчаната по токсичен ефект допустима концентрация обаче, не предпазва населението от неприятния мирис на сероводорода. По тази причина на базата на прага на сензорно действие СЗО предлага допълнителен норматив 7 мкг/мЗ за 30 минутна експозиция, като тази концентрация ограничава въздействието по сензорен път.
Отчитайки токсикодинамиката на сероводорода, неговите концентрации в атмосферния въздух в развитите страни и у нас, както и допустимите концентрации в различни страни, считаме че в България трябва да се възприеме норматив на базата на сензорното действие на този газ. Във връзка с това считаме, че не се налага корекция на съществуващия понастоящем у нас норматив, но е необходимо уточняването на продължителността на въздействието, за която той е определен. Предлагаме като ПДК за атмосферен въздух да се приеме нормата 0,008 мг/мЗ. (8мкг/мЗ), която да се отнася за продължителност на експозицията 30 минути, 24 часа и 1 година. Липсата на различие в предлагания норматив се дължи на обосноваването на базата на сензорен ефект, който се проявява при концентрации по-ниски от токсичното въздействие върху организма.

Допълнителни бележка 1:
През м. януари 2002г. горната Наредба N’14 е изменена като допустимите концентрации за страната /на базата на сензорен ефект/ са намалени допълнително на 5 мкг/мЗ за 1-часова експозиция и 3 мкг/мЗ за 24-часова експозиция.
При това положение, дори 30 кратно превишаване на средноденонощната ПДК (или средноденонощни стойности от порядъка на 90 мкг/мЗ) не е в състояние да провокира здравен ефект (използвайки терминологията на МЗ). Регистрираните в квартал Долно Езерово (от едноименната автоматична имисионна станция) стойности са много по-ниски. Максималната регистрирана концентрация е (…пъти над средноденонощната ПДК на база сензорен ефект и … пъти под препоръчаната ПДК на база токсичен ефект или възможно вредно въздействие).
Междувременно, Рамковата директива 96/62/ЕС за оценка и управление на КА.В не изисква от страните-членки установяване и прилагане на норми за съдържанието на сероводород в атмосферния въздух, като оценката на нивата на последния се счита за необоснована, т.к. неговите нива никога не превишават безопасния праг (на базата на токсичен ефект) от 150 мкг/мЗ за 24-часова експозиция.
В момента, Директива 9б/62/ЕС се преразглежда като единственият нов показател за КАВ, който предстои да бъде въведен за ЕС е ФПЧ2,5. На ниво ЕС, както и през 199бг. (когато е приета Рамкова директива 96/62/ЕС) въвеждането на норми за съдържанието на сероводород в атмосферния въздух продължава да се счита за необосновано, вкл. разходите за
оценка на нивата на този замърсител чрез измервания.

Допълнителни бележка 2:
ИЗВАДКА от проект на Зелена книга за състоянието на околната среда в Р България през 2004г. (текстът е предложен от МЗ, с изкл. на. този в скобите): 
(в района на Пирдоп/Златица) Нивата на сероводорода, въпреки рязкото през 1993г. и плавното в следващите години намаление, все още се задържат в концентрации, превишаващи средногодишната ПДК. Възприетите пределно допустими норми се обосновават на сензорния ефект на H2S, се проявява при концентрации, значително no-ниски ОФ провокиращи здравни проблеми. Измерените концентрации на сероводорода дават основание да бъде класифициран като рисков фактор, провокиращ предимно обонятелен дискомфорт, но при влошени метеорологични параметри, затрудняващи самоочистването и благоприятстващи перзистирането му в атмосферата (до средноденонощни концентрации над 150 pg/тЗ), не би могло да се изключи напълно вероятността H2S да потенциира здравни проблеми сред населението в района.