- 24.01.2010
- Posted by: admin
- Category: News
На 4 февруари ще се проведе заседание на УС на Националния млечен борд, на което ще бъдат набелязани основните инициативи – икономически и законотворчески, които да обединят българските млекопроизводители, млекопреработватели и търговци на млечни продукти с цел възможност за реално въздействие върху политиките за селското стопанство както у нас, така и пред ЕК.
– Проф. Станков, през миналата седмица бяхте в Италия – във връзка с какво?
– Беше традиционна среща с колегите от университета в Удине, с които работим отдавна и възнамеряваме да продължим с разработка на общи проекти и сътрудничество. КЪМ НАС СЕ ПРИСЪЕДИНИ И НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО СТАРОЗАГОРСКИЯТ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН, който също беше в Италия – в момента той е временно изпълняващ длъжността митрополит на Западна Европа.
– Бяхте избран за председател на УС на Националния млечен борд, какви цели си поставя новото ръководство на борда?
– Основната цел е да координира дейността на млекопроизводители, млекопреработватели и търговци на млечни продукти, за да бъде изградена по-хармонично действаща система в отрасъла. Тя е нужна като БАЗОВА СТРУКТУРА ЗА РАЗВИТИЕ. Досега работещите в бранша са разпилени в по няколко асоциации, които вместо да отстояват общите интереси, враждуват помежду си.
Голям проблем за българските производители на мляко и млечни продукти е НИСКОТО КАЧЕСТВО НА МЛЯКОТО. Истината е, че 70% от млекопроизводителите са дребни стопани, които гледат животни в недобри хигиенни условия, хранят ги без да спазват съответния стандарт и в резултат произвежданото от тях мляко е с повишено съдържание на микроорганизми… Аз дори смятам, че ЕК може би ни направи лоша услуга, удължавайки периода за привеждане към изискванията на ЕС за нашите фермери с още две години. Ние искахме само една и това би бил оптималният срок, защото отлагането във времето само ни прави по-дълго неконкурентоспособни.
– Достатъчна ли е млечната квота на България?
– На този етап ние дори не можем да я изпълним. ПРИ КВОТА 889 000 ТОНА МЛЯКО ГОДИШНО, НИЕ СМЕ ПРОИЗВЕЛИ 684 000 ТОНА. Като си помисля, че искахме от ЕС 2 млн. тона квота?!
Квотата за ЕС можем да я изпълняваме само чрез млякото на фермите първа и втора категория, а те както казах, все още не са достатъчни като брой и обем производство. В България средната млечност на кравите е много ниска – едва 3000 кг за година от крава.
В страни като Франция, Германия, Испания, Португалия и т.н. средната млечност е 7000 кг от крава за година, а В ИЗРАЕЛ СРЕДНАТА МЛЕЧНОСТ Е 10 000 КГ ОТ КРАВА ЗА ГОДИНА.
Проблемите ни идват от непълноценното хранене на животните, от липса на сериозна индустриализация в отрасъла. Замърсяванията на млякото и ниското качество на продукта, произвеждан от дребните стопани, се дължи дори и на това, че все още някъде се дои на ръка.
– Какъв е изходът?
– Нужно е много по-голямо използване на финансирането по европейски проекти, придружено с достатъчна степен национални доплащания. Европа отпуска пари по няколко направления, но ние НЕ МОЖЕМ ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ ПОРАДИ УСЛОЖНЕНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО ИМ. Затова сме предвидили към Млечния борд да се изгради структура от научни работници и експерти, които от една страна да помагат компетентно за по-качествения добив и преработка на краве, козе и овче мляко, а от друга – да подпомагат разработването на проекти и участието по програми за модернизация на фермите. Преди години България изнасяше млечни продукти на четири континента, а сега едва успяваме да го правим в ограничени количества в съседните страни. Една от причините е намаляването на производството на овче мляко у нас, а НАЙ-ЕКСПОРТНИТЕ НИ СТОКИ – БАЛКАНСКИ КАШКАВАЛ И БЯЛО САЛАМУРЕНО ОВЧЕ СИРЕНЕ се правят само от овче мляко. Затова ще искаме дофинансиране и подкрепа на овцевъдството. Тъжно е, че от страна износител на мляко се превърнахме в страна вносител. Данните за 2008 г. сочат, че сме изнесли едва 30 664 тона мляко, а сме внесли 46 914 тона. Преработвателните мощности у нас са повече отколкото трябват за преработка само на произведеното българско мляко и затова се прави внос. Освен всичко, кризата изисква и максимално евтин продукт, а той се гарантира от по-евтиното вносно сухо мляко, растителните мазнини и добавки, и СЪКРАТЕНОТО ОТ 45 НА 7 ДНИ ЗРЕЕНЕ, в този случай. Но това е непечеливша и временна мярка.
Нашето млекопроизводство има своята ниша в предлагането на по-скъп, луксозен и висококачествен продукт и трябва да подкрепим всички, стремящи се да реализират този потенциал.
Ще предложим също на ЕК да се съкрати срокът за изравняване на субсидиите по общата селскостопанска политика за всички страни-членки на ЕС. В момента българските фермери стопани получават 25-30% от субсидиите, получавани за същата работа във Франция, Германия, Гърция дори – нищо че гърците пак протестират.
– Ще имате ли и законодателни инициативи?
– Налага се. Трябва законово да се уредят чрез ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА МЛЯКОТО взаимоотношенията по цялата млечна верига и отношенията й с регулаторните държавни органи. Трябва да се реши и въпросът с дългосрочно отдаване на земи от държавния и общинските фондове за ползване от фермерите. Оземляването на фермерите ще поевтини производството на мляко, защото ще могат да разчитат на пасища и собствен фураж. Ще даде възможност и за увеличаване на броя животни, които в момента намаляват сериозно.
Интервю за вестник Национална бизнес поща
Иван Станков е роден в с. Ружица, Ямболско, през 1948 г. Завършва Селскостопанската академия в София. От 1973 до 1979 г. работи като зоотехник в община Болярово. Печели конкурс и започва работа като асистент в тогавашния Зоотехнически факултет към ВИЗВМ – Стара Загора. До 1989 г. е и директор на Учебно опитно стопанство (28 000 дка земя и отглеждане на животни от всички селскостопански видове) към учебното заведение. От 1990 до 1993 г. е зам.-декан, а след това и декан на Аграрния факултет. От 2007 г. е ректор на Тракийски университет.