Българите са станали по-бедни с 90 млрд. лв. през 2009 г.

Богатството на българите се е стопило с около 90 млрд. лв. за година. Данните са от анализ на УниКредит Булбанк. През 2008 г. то е било в размер на 320 млрд. лв., а в края на третото тримесечие на 2009 г. е намаляло до около 230 млрд. лв. Основна причина е спадът в цените на жилищата, които съставляват 87% от общото богатство. Според икономистите то ще продължи да намалява.

През 2010 г. година ще бъдат достигнати нивата от 2005 г. По-малко са и спестяванията на българите. Нетното финансово богатство (получава се, като от всички финансови активи – пари в брой, депозити, акции и т.н. се извадят задълженията) е паднало до около 10 млрд. лв. през 2008 г. Година по-рано е с около 7 млрд. лв. повече.

Причината е колапсът на борсите, съчетан с увеличение на кредитите, обясни през вестник 24 часа Милен Касабов, старши икономист на банката. Според него от тази година финансовото богатство ще започне да нараства и ще се върне на пиковите си стойности отпреди кризата през 2013 г.
Очаква се още интересът към ипотечните кредити и овърдрафтите да се увеличава за сметка на потребителските заеми и лизинга. Скорост набирали и пенсионните фондове.

* * *

Забогатяването – мисията невъзможна

Българите ще разполагат с повече пари през тази годи¬на, показва анализ на УниКредит Груп. Заедно с това ще теглят и повече кредити. Интересно тогава как ще станем по-богати, защото кредитите по принцип не са богат¬ство, а бреме. Животът у нас стана по американ¬ски модел – на кредит. Повечето българи имат по няколко заема. С еди¬ния си купуват жилището, с другия живеят. Така, дори и да се подо¬брят условията за живот, голяма част от доходите ни ще продължават да вървят по направление банкови задължения, пише вестник Пари.

Ако имаше подобрение във финансовите ни сметки, нямаше да има бум на лошите кредити. Никой няма да пропусне месечната си вноска по заема, защото иска да се скрие. Хората не плащат не защото не искат, а защото няма с какво. Оптимистичните прогнози, че през тази година ще се подобри икономическата об¬становка, далеч не са достатъчен повод за радост. Как ще забогате¬ем, като безработицата у нас е около 10% и има тенденции да расте? Неслучайно в последно време се появяват твър¬дения, че сме станали по-пестеливи. Те са на базата на спадащото потребление и отново на бедността. И пак – защо¬то си плащаме заемите. Така оставаме в един кръг – влагаме парите си в кредити, а след това сме бедни, защото първата инвестиция от заплатите ни е месечна¬та вноска по заема.

А през тази година се очаква хората да ограничат още повече потреблението си и ще се насочат към покуп¬ката на имот. С 5.3% ще нараснат ипотечните кредити. Това е по-скоро тревожно, отколкото радостно. Българинът няма пари да си купи къща, няма и с какво да живее. Обаче… рискува и тегли огромен заем, а после живее дваде¬сет години назад. Нито жилището е негово, нито има достатъчно средства, за да изкара месеца между двете заплати.

И на фона на всичко това ще забогатяваме. В условията, в които живеем, това остава мисия невъзможна. Ще продължаваме да увели¬чаваме задълженията и ще ги наричаме спестя¬вания, ще пресмятаме дните до заплата и ще се радваме, че сме част от една европейска държава.

* * *

Жилищата са 87 процента от богатството на домакинствата, заяви Милен Касабов, старши-икономист в УниКредит Булбанк. Това се дължи на склонността към инвестиции и спестявания в жилища, както и ниската степен на развитие на капиталовите пазари, обясни Касабов. Очакванията на икономистите са в бъдещето собствеността в жилища да продължи да има определяща роля в общото състояние на домакинствата, но финансовите активи ще нарастват изпреварващо и постепенно ще заемат по-голям дял. В следващите две години активите на българските домакинства ще се увеличават по-бързо от задълженията заяви още старши-икономистът в УниКредит Булбанк. Така ще се прекъсне тенденцията от 2000-2007 г. за по-бърз ръст на задълженията от 54 % средногодишно, спрямо този на активите – 30 %. През 2009 г. за първи път активите се увеличават по-бързо от задълженията. В структурата на пасивите се наблюдава изпреварващ ръст на ипотечните кредити, които печелят дял за сметка на потребителските кредити. В резултат на потребителския бум в последните няколко години, проникването на потребителските кредити спрямо БВП се доближи до нивата в развитите страни, пише вестник Земя.
Потребителските кредити ще продължат да губят своя дял, след като се запазва тенденцията към намаляване на интереса на домакинствата към тях, каза още той. През 2004 година ипотечните кредити са имали 21 % дял от всички кредити, а потребителските – 38 %. През 2008 година делът на ипотечните кредити вече е 42 % срещу 41 % за потребителските кредити.
При спестяванията на българите банковите депозити остават водещи – около 85 %. По-малък е делът на ценните книжа, а според прогнозите пенсионните фондове ще продължат да нарастват.
През 2009 г. спестяванията на домакинствата в региона на Централна и Източна Европа са се възстановили с повече от 12 % спрямо 2008, когато намаляха с над 5 на сто и достигат 44 % от БВП, се казва още в анализа на УниКредит Груп, като за причини за тази тенденция се изтъкват добрите лихви по депозитите и доброто представяне на местните пазари на дългови ценни книжа. След години на непрекъснат растеж на доходите и бързо подобряване на стандарта на живот на домакинствата от региона, в последните две години се наблюдава забавяне на тази тенденция в цяла Централна и Източна Европа, се посочва още в доклада. Домакинствата реагираха на глобалната криза със спад в потреблението и увеличение на спестяването, въпреки намалената възможност за това, казаха експертите на банката. Кризата доведе до нарастваща безработица и намаляващ ръст на дохода, което означава временно връщане назад на процеса на изравняване на нивата на доходите в страните от ЦИЕ и Западна Европа, коментираха още те.