Министър Нона Караджова: И без мораториум върху ВЕИ, ще ограничим с технически стъпки неразумните проекти

Няма да правим спънки за инсталации за възобновяеми енергийни източници, които се намерат на покривите на жилищни сгради или в индустриални зони. Обсъждаме с министър Трайков в следващия програмен период да насочим средства за монтирането на такива инсталации на публичните и на жилищните сгради, казва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.

– Г-жо Караджова, защо дадохте задна скорост с мораториума върху вятърните перки и слънчевите панели?
– Покрай констатациите на ЕК за много разрешения и временно да се спрат всички проекти до приемане на национален план за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), казах, че ще предложа за обсъждане такава забрана. Не съм казвала, че ще въведем. Това може да стане само по два начина – решение на Народното събрание или промяна на всички закони по темата.
Имаше реакции – положителни и негативни. Заради това се отказахме от мораториум. Имаме обаче проблем, натрупан през последните години. Той е не само екологичен, а технически и икономически. Това даде основата за дискусия как да достигнем тези 16% дял на ВЕИ по икономически изгоден начин, който не уврежда околната среда и се отразява възможно най-малко на цената на тока.
Защото се оказа, че има фотоволтаични паркове, където енергията се изкупува четири пъти по-скъпо от другите ВЕИ. Няма да засегнем инсталации, които са по покривите на жилищни сгради или в индустриални зони. Обсъждаме с министър Трайков в следващия програмен период да насочим средства за монтирането на такива инсталации на публичните и жилищните сгради.

– Ще използвате ли схемата за зелени инвестиции, която ще се финансира от продажбата на емисии по Киото?
– Да, когато имаме предвид саниране на сгради, влизат и такива инсталации. Още повече че енергия от малки слънчеви инсталации също се включва в изпълнението на целите на България. По същия начин се включват и геотермалната енергия, и термопомпите.

– Какъв е другият начин за ограничаване на ВЕИ?
– За голяма част от подадените заявления за присъединяване се оказва, че не са изградени връзките между парка и мрежата. Заради това едната възможност е да поискаме освен оценка на енергийния парк и оценка на далекопровода. Може да се окаже, че имаме всички разрешения за ВЕИ, а далекопроводът да получи отрицателна оценка. Изисква се заявителите на вятърни генератори да правят едногодишни изследвания за силата на вятъра. Това можем да го поискаме също още в началото, за да се види дали има смисъл да се разглежда целият проект.
Така за тази година вече се спасяваме и ще успеем да изработим плана, след което да тръгнат проектите. С тези изисквания по технически път ще ограничим проектите и няма да е лош сигнал към външния свят, че непрекъснато въвеждаме някакви забрани. Ако има някакъв мораториум, той ще е само за проекти, които още не са стартирали. Твърденията, че спираме 4 млрд. евро инвестиции, са необосновани.
Зад тези 12 000 мегавата с подадени заявления в много малка част стоят реални инвеститори.

– В какво ще се превърне България, ако се построят 12 000 мегавата ВЕИ?
– И да искаме, няма как да ги присъединим към мрежата. Всяка енергийна система, за да е стабилна, може да поеме максимум 20%енергия от ВЕИ. Сегашните заявления многократно надхвърлят това количество.

– Ще има ли територии напълно забранени?
– Планът не може да въведе забрана. Но когато има очертана червена зона, не знам какви доказателства ще са нужни, за да се разреши такъв проект.

– Имате ли яснота за тези червени зони? Премиерът например спомена Добруджа.
– Да, ето една такава зона. От една страна, там е най-плодородната земеделска земя, има обитания на птици и т.н. Но нека не предричам, защото в момента правим екологичната оценка.

– Ще има ли данъчни облекчения, за да си монтират хората по покривите соларни панели и да намалите облекченията за големите паркове?
– Има идеи да се въведат квоти за отделните видове източници. Не може да се одобряват стотици декари фотоволтаици, които са възможно най-скъпият източник на енергия. Така че планът за ВЕИ ще отчете и социалната цена.
За личните в момента държавата няма ресурс да подпомогне хората или публичните институции. Данъчните облекчения са въпрос на разчети. Едната възможност е през схемата за зелени инвестиции, където парите от продажбата на парникови квоти ще постъпват в специален фонд за саниране на сгради и покривни соларни инсталации. Другата възможност е след 2013 г. да се насочат част от средствата от еврофондовете. Вероятно в средата на годината ще започне това програмиране.

– Има ли варианти някои от разрешените паркове да бъдат ограничени?
– Преди дни имах среща със “Зелени Балкани” и БДЗП по случаи в Източните Родопи, които са в процедура и някои се обжалват. Където имасъдебна процедура, МОСВ ще се оттегли от делото и така ще се спрат проектите. Там, където са одобрени, наблизо няма далекопроводи, силно се надявам, че тези проекти няма да се реализират. Дори ако това все пак се случи и се намери инвеститор, ще преговаряме с него соларните панели да са от по-малките и ефективни и да са на разстояния един от друг.

– Либерализира ли се режимът за генномодифицираните организми по начин, че българинът да яде само генномодифицирани храни?
– Покрай първото четене в парламента на закона настъпи дебат. Министерството не е крило какъв закон внася. Но до първото четене и гледането в комисиите никой не прояви интерес и имам основание да считам, че умишлено хората се плашат.

– Защо?
– Тиражира се информация, че с промените се либерализират въпросите, свързани с генномодифицираните храни. Отговорно заявявам, че по никакъв начин настоящите промени не засягат нито вноса на продукти, нито производството им, нито съдържанието на ГМО в човешките храни или фуражите. Те са предмет на други закони, които действат от няколко години.

– Кой плаши хората?
– Явно някой, който има интерес да всява в момента смут по всякакви въпроси.

– Опозицията?
– Мога да кажа и така. Процедурата за пускане на пазара на генетично модифицирани храни се извършва според закона за храните и европейски регламент. И става само след разрешение от ЕК, което е валидно за 10 г. на територията на целия ЕС. Т.е. този процес е изцяло извън компетенциите на Министерството на околната среда и водите и извън закона, който се гледа в момента.

– Промените обаче разрешават отглеждането на генномодифицирани памук, грозде, рози, тютюн, които бяха вкарани в специален забранителен списък в действащия в момента закон.
– Промените разглеждат два въпроса. Единият е за засаждането на генномодифицирани растения и вторият – пускане на пазара. У нас е въведена европейската процедура. Пускането на продукти става след разрешение от министъра на земеделието и храните. Преди това документите се изпращат на ЕК. Ако до 60 дни не постъпят възражения, се дава разрешение.

– Според бившия министър Джевдет Чакъров с отпадане на забраната най-вече върху тютюн, рози и грозде ще се удари износът ни.
– България при предишното правителство не е налагала предпазна клауза. Така че, ако нещо се е случвало, то вече е в страната. Промените, които сега внасяме, са подготвени през 2008 г., но не са били придвижени. Вероятно защото не е имало разбиране колко са сложни процедурите за засаждане на такива култури. За да няма съмнения, предложих на министъра на земеделието при този случай и за продуктите, ако становището е положително, разрешението да се дава от парламента.
Интервю на вестник 24 часа

Нона Караджова е родена е на 28 август 1960 г. Завършила е “Икономика и огранизация на труда” в УНСС. Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение във Вашингтон
Работи в Икономическия институт на БАН, дирекция “Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда” от 1984 до 1991 г. Премества се в Министерството на околната среда и водите, в което е до 2005 г.
Консултира и ръководи проекти в областта на околната среда и водите от 2005 г. до избора й за министър