Военен хвана Богоявленския кръст в Стара Загора

Лейтeнант Бойчо Маринов Бойчев хвана богоявленския кръст на общоградския ритуал в Стара Загора. Щастливецът е 26-годишен старозагорец. Той е офицер в поделението в село Свобода. Два пъти е “скачал” във Велико Търново като курсант.

“Доказах си, че мога, пък и малко адреналин действа стимулиращо – каза Бойчев. – Посвещавам успеха на семейството си. Пожелавам си здраве, дълъг живот, добро семейство и реализиране в службата.”
Тази година рекорден брой – 18 младежи, се хвърлиха във водите на езерото да извадят свещения кръст. Рекордно беше и стълпотворението от хиляди старозагорци, които се стекоха край езерото, за да присъстват на свещения ритуал по освещаване на бойните знамена на армията, Йорданския велик водосвет и ваденето на кръста, пише вестник Старозагорски новини.
След прегледа на представителните роти на Втора Тунджанска лека пехотна бригада, бригадният генерал Ангел Главев поздрави офицерите, сержантите и войниците, поклони се пред бойните знамена и посрещна официалните гости на общоградското тържество. Сред тях бяха градоначалникът проф. Светлин Танчев, председателят на Общинския съвет Тенчо Руканов, народният представител Недялко Недялков, ректорът на Тракийския университет проф. Иван Станков, директорът на ОД на МВР Алекси Алексиев, офицери от различни части, служещи в региона, служители на Българската православна църква и др.
В поетичното слово генерал Главев разказа библейските легенди за Богоявление и покръстването на този ден на Иисус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
Бойната символика на този празник има за начало 312 г., когато се води решителното сражение за обединяване на Римската империя. Чудейки се кой от почитаните дотогава много боеве да призове за небесен покровител пред битката, Константин Велики е споходен от небесно знамение. Пред него се появява голям свещен кръст и той чува думите: “С това ще победиш!”
В деня на битката Константин заповядал кръстът, който видял, да бъде изобразен върху щитовете на войниците му и върху бойните знамена. Константин побеждава и става едноличен владетел на империята, която започват да наричат Византия.
След тази битка кръстът се превръща в победоносен символ на войската.
Още след приемане на християнството кръстът става боен знак на българската войска. Вярвало се е, че сам Бог със своя победоносен знак стои начело, закриля и носи победа.
По време на турското робство кръстът присъства във всички български знамена. При освещаване на Самарското знаме през май 1877 г. старият войвода Цеко Петков освещава знамето с думите: “Бог да помогне на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто, поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!”

Православната традиция присъства във воинската символика и в Третото българско царство. По руски образец първите български знамена на младата държава са с изобразен червен кръст и изправен лъв в средата с надпис: “С нами Бог!”
Първият водосвет в българската бойна традиция е на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Българските войски, водени от цар Симеон Велики, постигат блестяща победа над византийската армия. Освещаването на бойните знамена се прави на Богоявление до 1946 г. След това от комунистическия режим е забранено. Възстановяването на ритуала е от 6 януари 1993 г.
Освещаването на водата извършиха старозагорски свещеници, водени от отец Емилиян, предстоятел на храм “Св. Никола”. Той поръси с Богоявленска вода официалните лица, знамената, представителните роти на войската и полицията и многолюдното гражданство.



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам