Календарът на траките – достижение на европейската цивилизация

На21 декември 2009 г. в 19:47 ч. ще настъпи зимното слънцестоене, когато Слънцето започва да се движи възходящо по посока на небесния екватор и продължителността на деня е най-къса, а нощта е най-дълга. Всички древни календари започват и свършват в Деня на зимното слънцестоене.

Тогава СЛЪНЦЕТО ПРИ ИЗГРЕВА ИЛИ ПРИ ЗАЛЕЗА УВИСВА НА ХОРИЗОНТА, образно казано, и няколко дни не мърда от това място. Затова се казва слънцестоене. Така ще го видим и от Мегалита при казанлъшкото с. Бузовград в Деня на зимното слънцестоене. При залез то застава на върха на един средногорски хълм, който изглежда проектиран върху небесната сфера като могила, пише вестник Национална бизнес поща.
Продължаваме с разказа на д-р Алексей Стоев, известен български архео-астроном, директор на НАОП Ю. Гагарин в Стара Загора… Това улеснява наблюдателя, за да може да си построи съоръжение, от което да приема наблюденията, какъвто е случаят с Мегалита. Той е ориентиран така, че да може да се наблюдава залеза на Слънцето и в Деня на лятното слънцестоене – другата характерна точка. Тогава то зависва и залязва на вр. Триглав. Това са два характерни белега – вр. Триглав в Стара планина и средногорският връх. МЕГАЛИТЪТ Е ОРИЕНТИРАН КЪМ ДОЛИНАТА НА ТУНДЖА (ДРЕВНАТА ТОНЗОС) там, където се намира Севтополис, както и свещените постройки, които наричаме подмогилни храмове и съоръжения.

Мегалитното съоръжение при с. Бузовград е било създадено в края на III и началото на II хилядолетие пр.н.е. Това е краят на каменно-медната (енеолит) и началото на бронзовата епоха. Според етногенезиса, в края на енеолита се формират племената, които по-късно създават тракийската цивилизация. Траките не се появяват от нищото. Те наследяват една блестяща енеолитна цивилизация по нашите земи.
Ако върнем небето в това време, в което мегалитното съоръжение е служило за такива наблюдения, ще се убедим, че Е НЕОПИТНИТЕ ХОРА СА БИЛИ МНОГО  ДОБРИ АСТРОНОМИ. Данни за това има в други енеолитни обекти като пещерата Магура, в пещерите край с. Байлово, където с наблюденията на Слънцето и фазите на Луната се правят сполучливи опити за създаването на такъв календар и са показани в отделни рисунки. В тях се виждат култовете и ритуалите, които са осъществявани в такива значими дни като слънцестоенията и равноденствията.
Гръцки хронисти описват факта, че тракийските астрономи са били толкова добре подготвени, че са били канени в гръцките градове, за да посветят хората в тайните на астрономията. В една гръцка хроника се описва тракийски жрец с име Декеней (Деценей), който ЗНАЕЛ ИМЕНАТА НА ПОВЕЧЕ ОТ 350 ЗВЕЗДИ.
Това означава, че трябва да ги познаваш по небето, да знаеш техните координати, да си им отредил имена и да ги използваш за своите астрономически наблюдения.

От много по-късни времена съществува историята с друг тракийски жрец, пленен от римските легиони. Неговото име е неизвестно, но бидейки в Рим и носейки тези знания, той показва на хората, които тогава поддържат календара, начина, по който ДА СЕ ИЗБЕГНЕ НАТРУПВАНЕТО НА ОНАЗИ ЧЕТВЪРТИНКА ОТ ДЕНОНОЩИЕ в годината, която по това време не може да се измери поради липса на точните механични часовници и се натрупва през годините. Тракиецът предлага календарна структура, която има обикновени години с продължителност 365 денонощия.
ВСЯКА ЧЕТВЪРТА Е ВИСОКОСНА, КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ ИМА 366 ДЕНОНОЩИЯ. Така продължителността на средната година възлиза на 365,25 денонощия. Именно такъв календар се въвежда в употреба с императорски декрет на Юлий Цезар през 46 г. пр. н. е. Така тракийските жреци правят принос в календарните реформи и в Римската империя, за да се привърже календарът със сезонните промени и пригоди тогавашният календар за практическите нужди на обществото и отделния човек.