Димитър Събев, икономист и PR на БТПП: Разумният бизнесмен знае как да спестява и да харчи

Димитър Събев е на 33 години. Има магистърска степен по стопанско управление от Икономическия университет във Варна. През 2002 г. става там асистент и докторант. Специализира в Германия икономика на устойчивото развитие. Автор е на книгата Свободни размисли върху възела на размяната.

През 2006 г. започва работа в София като икономически журналист и главен редактор на сайта Money.bg, в момента е Връзки с обществеността в Българската търговско-промишлена палата, пише вестник Национална бизнес поща.

– Г-н Събев, на кое твърдение трябва да се довери бизнесът по време на криза: Спестовността е адекватната мярка за преодоляване на кризата и (или) Спестовността е майка на мизерията?

– Спестовността е добродетел. Според много авторитетни анализатори, кризата се разрази в такава остра степен, на първо място защото хората от богатия свят забравиха за принципите на Спестовността. Консумацията, захранвана с лесно достъпни кредити, излезе от контрол и финансовата система, която се градеше върху разточителността и необмисленото поемане на потребителски рискове от домакинствата и злоупотреба с привличането на финансов ливъридж от компаниите, в крайна сметка рухна.
Същевременно на икономистите е добре известен ефектът на мултипликатора на разходите. Вложените в икономиката средства се умножават, един вид ПАРИТЕ РАЖДАТ ОЩЕ ПАРИ. Ако се ограничат разходите, това автоматично ще доведе до съкращаване на приходите и с това действително се създават предпоставки за обедняване. Прекомерните държавни икономии са едва ли не социално зло. Опитният бизнесмен бяга от крайностите и винаги се стреми да заеме балансирана позиция. Така че не е удачно да заставаме безрезервно зад една от двете сентенции. Всъщност обществото се досеща за ценностите на Спестовността чак по време на криза. Например, ако погледнете какво се е писало през 1936 г. (непосредствено след Голямата депресия) за разумното управление на финансите на фирма и домакинство, ще срещнете принципа 80:20.
ПРЕПОРЪЧВА СЕ ПОНЕ ЕДНА ПЕТА ОТ СРЕДСТВАТА ДА СЕ СПЕСТЯВАТ ЗА ЧЕРНИ ДНИ. По-рано, през 1920-та, моделът за подражание едва ли не тъне в блясък и лукс. Сходна смяна на стопанските ценности виждаме и в нашата епоха.

– Кои пера е разумно да се съкращават по време на криза и кои – в никакъв случай? Кои спестявания днес могат да доведат до огромни разходи утре?

– Логиката на антикризисната политика всъщност е да се инвестира в насока, която да минимизира настоящите щети, но Ида предвиди бъдещите движения и съответно да позиционира организацията или институцията в най-благоприятната зона в следващия период. Мисля, че РАЗХОДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВАТ ИЛИ НАМАЛЯВАТ, поради моментните икономически трудности. Напротив, във време на криза разумните организации следва да заложат именно на ИНВЕСТИЦИИ В СВОЯ ИДЕЕН И ТЕХНОЛОГИЧЕН КАПАЦИТЕТ, така че да придобият нови конкурентни предимства.
Същевременно да не забравяме, че е безсмислено да се наливат пари в институции, дори и те да носят титлата  научни, които дават слаби резултати. С две думи, във време на криза е разумно да се съкращават неефективните разходи.
Когато намаляващите приходи все пак започнат истински да стресират организацията, изниква ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС С НАМАЛЯВАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПЕРСОНАЛ.
Съветът, който дават в тази насока водещи консултантски организации, например Бостънската консултантска група, е да се изчака възможно най-дълго, преди да се пристъпи към съкращаване на ключовия персонал на фирмата.

Разходите за труд могат да се овладеят с други, по-гъвкави способи. На пазара на труда квалифицираните кадри продължават да не достигат, фирмата ще плати по-малко, ако ги задържи сега, отколкото ако в бъдеще бъде принудена да ги търси на свободния пазар.

– Кои са, според Вас, мерките, които правителството непременно трябва да предприеме, за да облекчи задачата на българския бизнес да оцелее и продължи да се развива?

– Според мен, по-важно е да се изпълни вече обещаното, отколкото да се поемат нови гръмки обещания. Бизнесът не търси чудеса, а само онова, което се очаква по принцип от едно отговорно правителство. Ако нашето правителство запази добрите данъчни условия за бизнеса в страната, ако своевременно издължава дължимите суми към компаниите, ако, както обеща, намали бюрократичната тежест и премахне чиновническите спънки пред усвояването на структурните фондове, ако създаде увереност, че в нашата страна законите се спазват, ако убеди международните ни партньори, че България е страна, която заслужава доверие – ако отговори на всички тези хигиенни условия, можем с основание да очакваме, че в следващата година, въпреки кризата, българската икономика ще се развива добре.