- 15.12.2009
- Posted by: admin
- Category: News
Сумата от 160 млрд. лева достигнаха задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката към 1 януари 2009 г., отчетоха от Българската стопанска камара (БСК). В края на тази година общата задлъжнялост, включително към банковите институции, ще достигне 205 – 210 млрд. лв., прогнозира председателят на камарата Божидар Данев.
По думите му, „докато в ЕС корпоративните дългове надхвърлят средно с 37% БВП, то у нас те са два и половина пъти повече от брутния вътрешен продукт“.
От БСК отчитат, че междуфирмената задлъжнялост е нараснала безпрецедентно през 2008 г. Това се е случило в условията на 6-процентен ръст на БВП и висока инвестиционна активност, подкрепена от благоприятните условия за теглене на кредити, пише вестник Класа.
Сега обаче в условията на криза икономиката ни е в много рискова ситуация, предупреждават от камарата.
Според работодателите рискът идва от драматичния прираст на задълженията през 2007 г. с над 40 млрд. лева и 2008 г. , когато те са се увеличили с над 38 млрд. лева. С това бреме компаниите влязоха в 2009 г. , когато икономическата обстановка рязко се влоши, а се очаква и спад на БВП с 6,3%.
През миналата година сериозно е нараснал делът на задълженията към финансови предприятия. В сравнение с 2007 г. те са с 15,8 млрд. лева повече, което е 43% ръст.
„Опасна нова тенденция е увеличаването на данъчните и осигурителните задължения, както и тези към персонала“, подчерта Божидар Данев.
В същото време от БСК отчитат, че икономическата среда в момента е твърде неблагоприятна, вследствие и на рязкото увеличаване на цената на банковото кредитиране. По данни на камарата средно нивата на лихвените проценти по кредитите са се повишили до 11,2%.
По-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор са счетоводно декапитализирани. Задълженията на всички предприятия към 31.12.2008 г. са със 72% по-големи от собствения им капитал. Особено е тревожно положението в предприятията, които се търгуват на фондовата борса.
В анализа на БСК се посочва още, че задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката и през 2008 г. продължават да се увеличават драстично с 31,5% спрямо предишната година.
Междуфирмената задлъжнялост през 2008 г. отново се е увеличила значително. В края на 2008 г. междуфирмените задължения са почти 90 млрд. лв. и са със 71% по-големи от задълженията към финансови предприятия. Много дружества нямат необходимите средства за постепенно погасяване на взаимните си задължения, а някои фирми са се върнали към бартерните сделки.
От БСК припомниха, че държавата продължава да е основен генератор на междуфирмени задължения. Към края на 2009 г. неразплатените задължения на бюджета, общините и държавните търговски структури са около 2 млрд. лева.
В резултат опасността от верижни фалити става реална. Броят на процедурите по несъстоятелност нараства главоломно през 2008 г. , а до края на годината те ще са още повече.
Препоръка: Максимално да се ускорят разплащанията
Максимално да се ускорят разплащанията по обществените поръчки и да се съкратят сроковете за връщане на ДДС, предлагат от БСК. Работодателите настояват още: НАП да осигурява в реално време достъп до информацията за ДДС, по-кратки срокове на производствата по несъстоятелност, държавата да гарантира депозити до 100 хил. лева, но само при годишна лихва под 5%. Искането се аргументира с това, че ниските лихви по депозитите предпоставят и по-ниски кредитни проценти.
И още предложения: въвеждане на stand by гаранция до 2 млрд. лева за банките. Да се емитират целеви ДЦК с размер 800 млн. лева, за да се привлече паричен ресурс от пенсионните фондове, допълнително намаление на минималните резерви на банките в БНБ, приватизация на „Булгартабак“ и държавния дял в електроразпределителните дружества.
Търговията и строителството са с най-големи дългове
В края на 2008 г. задълженията са най-големи в дейностите: търговия – 37,6 млрд. лева, и строителство – 21,6 млрд. лева, отчитат от БСК.
Задълженията при операциите с недвижими имоти са 19,3 млрд. лева, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива – 9,1 млрд. лева, транспорт – 6,5 млрд. лева, далекосъобщения – 5,9 млрд. лева, производство на основни метали – 5,2 млрд. лева, производство на храни – 4,4 млрд. лева, хотелиерство – 3,5 млрд. лева.