Сградата на Регионалния исторически музей в Стара Загора участва в конкурса Сграда на годината

Модерната сграда на Регионалния исторически музей в Стара Загора, която е с форма на пясъчен часовник, кандидатства в конкурса Сграда на годината 2009. Това е първият музей, откриван в България, след 1989 година. Впечатляващата сграда е построена върху главната улица, отвеждаща към Южната порта на античния град Августа Траяна. Улицата е реставрирана и обогатена с лапидарни паметници.

Ако решите да дадете гласа си за сграда на Регионалния исторически музей в Стара Загора в конкурса Сграда на годината 2009, можете да направите това до 15 декември на сайта на организаторите. Там можете да видите и другите номинации в категорията Сгради със специално предназначение и в останалите категории.

От създаването си през 2002 година Национален конкурс Сграда на годината представи над 400 сгради, изградени през последните девет години в България. Всички те се превърнаха в своеобразен преглед на тенденциите в развитието на архитектурата и строителството у нас, като целта е да бъдат отличени качествените и оригинални идеи и новаторски решения.
Реализираните през годината сгради се представят в отделни категории – ваканционни и жилищни имоти, търговски, промишлени, производствени сгради, атракционни и спортни обекти, сгради със специално предназначение. От тази година организаторите на конкурса въвеждат и още една категория – зелени сгради, чиято е идея е да представи добрите примери в енергоефективното и устойчиво строителство у нас.

Победителите в отделните категории, както и носителят на приза Сграда на годината, се определят от жури от изявени български и международни професионалисти в областта на архитектурата, инвестициите, градоустройството, консултантските услуги и бизнес средите. Въз основа на определени и ясно дефинирани критерии, всеки един дава своя глас за най-добрия според него проект, като финалното гласуване и избор на победители става дни преди церемонията.

Популярност сред широката публика конкурсът придоби и с инициатива Награда на публиката. В продължение на две седмици – от 1 до 15 декември 2009 година, всеки желаещ може да даде своя глас за най-забележителната според него сграда. Победителят, събрал най-много гласове става ясен в деня на официалната церемония.
Обявяването на отличените сгради и връчването на наградите се състои на тържествена церемония, в присъствието на архитекти, инвеститори, строители,  представители на висшата държавна администрация, браншови и бизнес организации.
През 2005 година беше поставено начало на инициативата Вечните сгради на България, чиято цел е подпомагане, възстановяване и съхранение на паметници на културата и обекти с важно историческо значение. Една отличените сгради е средновековният християнски храм Боянската църква Св. Никола и св. Пантелеймон в София,  обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. В инициативата за възстановяване на сградата и стенописите на църквата строителни компании, финансови организации и частни лица събраха над 200 000 лв, като по този начин се превръщат в ктитори на XXI век.

Цялата церемония на Национален конкурс Сграда на годината се излъчва по БНТ и сателитния канал БНТ и се превърна в едно от най-рейтинговите предавания и най-престижно събитие в областта на строителството и архитектурата в България.

* * *

Представяне на сградата на Регионален исторически музей – Стара Загора (от сайта на организаторите на конкурса)

В градоустройствено отношение комплексът е решен в контекста на цялостното оформяне на Централния площад в Стара Загора. Той има ясно отношение към всички градоустройствени направления, съобразен е с даденостите на ситуацията и с прилежащото застрояване на квартала.
Най–съществените елементи на площада – откриването на античното ниво и дори характерни елементи от дизайна, са хармонично „цитирани” при пространственото и силуетното изграждане на комплекса Исторически музей-сграда на ОББ. Той е композиран от три ясно различими и пластично обвързани обема: Експозиционна сграда, Административна част и открит Лапидариум Между тях е потърсена и смислова връзка чрез характерното решаване на обема на експозиционните площи като своеобразен стъклен „пясъчен часовник”, което го извежда до позицията на обединяващ символ на комплекса. Този ярък образ като че ли отключва мисълта на зрителя за многопосочни асоциативни построения, първото от които е може би представата за вечно течащото време и за устойчивите следи, които то оставя в материалния свят.

Уникалността на музейната сграда се състои не само в нейната архитектура, а и в това, че тя е изградена непосредствено над главната улица (кардо максимус) на античния град Августа Траяна. Античното ниво, заедно с всички исторически находки от археологическия резерват, е експонирано по възможно най-атрактивен начин и се вписва адекватно в структурата на новата сграда. Всички нива на музея са визуално обвързани чрез пробиви в плочите и цялостно отваряне към разкритата автентична археология. По горните етажи се разполагат експозиционни площи, разкриващи различните исторически етапи от развитието на града. Античното ниво е свързано визуално с атрактивно бар – кафе в част от сградата. Осигурен е нормален достъп до всички части от комплекса. Археологията отвън преминава в пространството на открития лапидариум. В административната част са проектирани: хранилища, работни кабинети, лаборатории, работилници, библиотека, лекционна зала и др.
Комплексът е проектиран съгласно всички изисквания за достъпна архитектурна среда.
Конструктивната система е монолитна, скелетна, с напрягане на местостроежа, с цел да бъдат реализирани големи подпорни разстояния, позволяващи да се премости античната улица.
В инсталационните решения са приложени всички съвременни технологични иновации, които създават отлични възможности при функционирането на сградата за голям период от време.

Основните идеи при реализирането на обекта могат да се обобщят в няколко направления:

• Функционално групиране на административните и научно-приложни дейности в един блок, на експозиционните площи във втори блок и образуването на ансамбъл от тези два блока заедно със сградата на ОББ.
• отвореност и взаимно проникване на външната и вътрешната среда.
• Неприкосновеност на запазената автентична археология и превръщането и в основа на общото архитектурно решение.
• Създаване на непрекъснато пространство в приземния етаж на сградата, в което безпрепятствено е експонирана античната улица и част от прилежащата и застройка. В източна и западна посока от експозиционната площ са проектирани открити пространства за разполагане на лапидарни паметници, които заедно с прозрачния обем на експозицията на това ниво създават усещане за непрекъснатост на градското пространство и взаимно проникване на екстериор и интериор.
• Чрез пробиви на всички експозиционни нива естествената светлина достига до нивото на античната улица, а пространствата на отделните експозиции се свързват и пулсират в контакт с автентичните фрагменти на античния град.
• В интериорното решение и колоритът, и растера, и вида на използваните материали са подчинени на една основна цел: да се подчертае значимостта на експонатите на фона на приглушена архитектурна среда със семпъл, изчистен и ненатрапчив дизайн.

В заключение можем да кажем, че освен максимално добрата функционалност на сградата на историческия музей, проектантския колектив е целял с обемно-пространственото решение да създаде архитектурен образ, който да вълнува, да поражда въпроси и да бъде място на срещата във времето на всички културно-исторически пластове на град Стара Загора.