ТЕЦ Ей И Ес – Гълъбово е реклама на добрия инвестиционен климат в България

Имаме проблеми при намиране на квалифицирана работна ръка – на хора с подходящите професионални възможности, казва Питър Литгоу, изпълнителен директор на ТЕЦ Ей И Ес Гълъбово. Пускът на новата мощност се забави, но работата й ще започне в първата половина на 2010 г.

– Г-н Литгоу, инвестициите са изключително важно нещо за нашата страна. Централата, която американската компания “Ей И Ес” изгражда край Гълъбово, отговаря на няколко важни критерия. Тя е голяма – 670 мегавата, скъпа – струва 1,2 млрд. евро, и най-важното – строежът й продължава, не е спрян от кризата. Как върви работата по новата ТЕЦ?

– Това наистина е голям проект и има основателна причина да бъде реализиран в България. Основното е наличието на голям въглищен басейн в страната, който е в близост до местонахождението на централата.
Самите въглища там имат строго специфични технически характеристики като ресурс, което обуславя големия размер на инвестицията. Затова смятам, че е основателно да се експлоатират тези запаси от въглища, да се развива техният потенциал и да се строят нови мощности, които да заменят вече остаряващите централи в региона. А също така да се направи и рехабилитация на този тип мощности.

– Според енергийната ни стратегия новата ТЕЦ “Марица-изток 1”, вашата централа, би трябвало да замести част от затворените мощности в АЕЦ “Козлодуй” – общо 1760 мегавата.

– Да. Секторът наистина изисква подмяна на мощностите, както и по-разумно, по-целенасочено използване на наличния енергиен ресурс. ТЕЦ-овете в басейна на “Марица-изток”, ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово”, която ние изграждаме, в съчетание с другите източници на електроенергия – възобновяемите, които сега се развиват, както и ВЕЦ, и АЕЦ – осигуряват енергийния баланс на страната. И смятаме, че правителството следва да работи в тази посока.

– Кога ще заработи новата ТЕЦ “Марица-изток 1”, която нарекохте “Ей И Ес-3С Гълъбово”?

– Първоначалната дата беше в средата на юли 2009 г. Но имаше някои проблемни въпроси, с които се сблъскахме по време на изпълнението му. Все пак това са огромни съоръжения. Изграждането им винаги е голямо предизвикателство. Например състоянието на площадката, която заварихме. Все пак не бива да се забравя, че това не беше зелена поляна, върху която веднага да започнем изграждането. Трябваше да я разчистим и да я приведем в подходящо състояние за започване на строителството.
Имаше и два технически въпроса, с които се сблъскахме. Първият беше възможността за извършване на строителните дейности и по-специално работата по котлите в ТЕЦ-а – те трябва да съответстват на българското законодателство. А вторият въпрос, който също много често присъства в работата ни, даже и в последно време, е възможността за намиране на квалифицирана работна ръка, на хора с подходящите професионални възможности. Като цяло нашата цел е да пуснем новата мощност в началото на 2010 г. Но няма да крия, че имаме някои практически проблеми в реализацията. Затова поехме ангажимент пред правителството за пуск в средата на 2010 година.

– С какво закъснение?

– Ако трябва да сравним с първоначалния срок – средата на юли 2009 г., закъснението ще е с около 12 месеца. Но още при първите сигнали за закъснение ние преструктурирахме проекта.

– В следващите години у нас постепенно ще бъдат затворени около 1800 мегавата мощности в ТЕЦ. Затова е важно да знаем с какви проблеми се сблъсква в страната ни голям инвеститор като американската “Ей И Ес”.

– Едно от най-големите предизвикателства беше да намерим тази група от компании, които имат възможностите и професионалните знания да реализират части от този проект. Голям проблем е, че дълги години никой в България не е строил голяма ТЕЦ. Така че трябваше да намерим компаниите и хората с нужните знания след толкова години извън практиката. През годините много знания и възможности са били изгубени за страната. Така че дори се наложи да използваме компании отвън. В изпълнението на проекта винаги сме се стараели да поддържаме открити взаимоотношения с правителството и другите институции.

– Погледнато отстрани, правителствата у нас – и предишното, и сегашното, изглежда подкрепяха този проект. Така ли е?

– Да. Наистина винаги сме се стараели да поддържаме работещ диалог, който да позволи да сме в добри оперативни взаимоотношения с различните институции. Мога да потвърдя – и преди, и сега поддържаме много добри взаимоотношения с властите.

– От публикации в пресата ни е известно, че вие – мениджърите на проекта, имахте проблеми с местните власти в Гълъбово, включително за достъпа до обекти на централата по общинските пътища. Как се решават тези въпроси днес?

– Ще бъда прям. Основната ни цел е във възможно най-къс срок и с най-малко извънредни разходи да изпълним този проект. По дефиниция ние винаги се стремим да бъдем в добри взаимоотношения с всички власти. Смятаме, че тази връзка с тях трябва да се гради върху взаимно доверие, върху увереност в думите и действията на страните. Затова нашият подход винаги е бил да имаме открита комуникация с местната власт. И нашият съвет към всеки голям инвеститор в страната е винаги да поддържа двустранно този комуникационен канал. Да има ясни послания и да се търси постоянен контакт между страните. Ето защо винаги се опитваме да споделяме с общината какво всъщност се случва с проекта, как се развива, какво следва. Естествено е, че по време на строителството в региона има някои неудобства, например рушат се пътищата. Но това е една огромна строителна площадка. Говорим все пак за един временен период. През него по всякакъв начин се опитваме да облекчим положението, да намалим негативите, които съпътстват изграждането. В тази връзка правим всичко възможно да наемаме по-голям брой местни компании да изпълняват дейности, свързани с ТЕЦ. Също така се стараем да търсим местна работна ръка, разбира се квалифицирана и с умения, която да бъде включена в този проект. Освен това развиваме програма за корпоративна социална отговорност. Само за последните две години тя е на стойност над един милион евро. Чрез нея фокусираме нашите усилия върху инфраструктурата и върху подпомагането на области, в които общината не е толкова ефективна. Тези наши усилия за развитие на местните компании, местната работна ръка и социалните програми, всичко това е подчинено на нашата вътрешна корпоративна политика. Смятаме, че това е добър начин за прилагането й.

– Ако вие като голям инвеститор можехте нещо да промените в нашето законодателство, какво бихте направили, за да улесните инвестициите в страната?

– Това е най-важният въпрос. Българското законодателство за насърчаване на чуждестранните инвестиции е инструментът, който координира и дава приоритети. Но тук идва въпросът, който е най-важен за чуждестранния инвеститор – за скоростта на изпълнение на различните норми и режими. Стои и въпросът за надеждността. Защото за един чуждестранен инвеститор е много важно да може да разчита на стабилност на нормативната база.
В тези времена на рецесия чуждестранните инвестиции са инструментът, който може да помогне на страната да излезе от нея. Чуждестранните инвеститори в страната – тези, които вече работят тук – са тези, които могат да дадат истинската картина пред бъдещите инвеститори. Те могат да дадат истинския отговор на въпросите на потенциалните инвеститори. Наистина е важно да бъде разбрано, че ние даваме истинската икономическа картина в България.

– И каква е тя?

– Първоначалните опити за привличане на чуждестранни инвеститори са добри. Но веднъж вече навлязъл в страната, работата с инвеститора, комуникацията с него трябва да бъдат по-интензивни. Да се следи дали първоначално заложените цели се постигат. Защото не трябва да забравяме, че индикаторите за привлекателността на една икономика са действително реализираните проекти в нея. Това е индикаторът, който сочи дали климатът е добър. Ние наистина сме доволни, като виждаме как новото правителство наистина се фокусира върху тези елементи.

– Така че, ако един чуждестранен инвеститор ви попита: “Да отидем ли в България?”, вие какво ще отговорите?

– Ще му дам една наистина много позитивна картина. И като пример бих посочил “Ей И Ес”. Защото миналата година, в апогея на световната криза, “Ей И Ес” успя да финализира споразумение за финансиране на нашия вятърен парк. Фактически това споразумение донесе на страната още 300 млн. евро инвестиции в допълнение към 1,2 млрд. евро, свързани с проекта за ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово”. От друга страна тези проекти доведоха в България синдикат от 29 банки. Те работят тук, а това показва тяхната увереност в добрия инвестиционен климат в страната.

Интервю на вестник Труд

* * *

При посещението си в САЩ тези дни министърът на външните работи Румяна Желева покани американския бизнес да инвестира в българската енергетика. Като особено перспективни тя посочи двата големи проекта – АЕЦ “Белене” и европейския тръбопровод “Набуко” за пренос на неруски газ от Каспийския регион и Близкия изток към Европа. Американската икономика вече излиза от рецесията.Това ще даде възможност на енергийните компании в САЩ отново да обърнат поглед към Европа след масовото им изтегляне от Стария континент, провокирано от краха на гиганта “Енрон” през 2001 г.

Има обаче една американска компания в енергийния сектор, която не изостави инвестиционния си проект в Европа, коментира вестник Труд. Това е “Ей И Ес” (AES) – бъдещ оператор на най-новата топлоелектрическа централа в България. Тя се изгражда на мястото на някогашната ТЕЦ “Марица-изток 1”. Въпреки кризата строителството продължава, а “Ей И Ес” трупа ценен опит как се правят наистина големи инвестиционни проекти в България. Ако икономическото ни министерство се вгледа в перипетиите около раждането на ТЕЦ “Ей И Ес – Гълъбово”, няма да се чуди какви нормативни промени са необходими, за да се пречупи тенденцията към спад на чуждестранните инвестиции у нас.
Звучи далечно от всекидневието ни, но всъщност въпросът е за многомилиарди евро, които България търси. Строежът на АЕЦ “Белене” е спрян, защото няма инвеститори, а се търсят поне 6 млрд. евро.
“Топлофикация София” също е в очакване на чуждестранна компания, която да осигури милиони евро за по-ефективни когенериращи мощности – за едновременно производство на електроенергия и топлоенергия. Целта е по- евтино парно и топла вода.

“Ей И Ес” строи новата ТЕЦ край Гълъбово от четири години. Това е най-голямата инвестиция у нас през последните 20 години. Най-голяма не само в енергетиката, а изобщо в икономиката ни – над 1,2 млрд. евро.
Екипът на американската компания у нас смело може да напише пътеводител за чуждестранните инвеститори в България. Изпълнителният директор Питър Литгоу казва по темата доста хубави неща.
Реалностите през изминалите години обаче бяха доста по-тежки, а най-фрапиращата минаваше под мотото “царят дава, пъдарят не дава”. Строителството на новата ТЕЦ се сблъска със съпротивата на местната власт в община Гълъбово начело с кмета Николай Тонев. В един момент дори беше спрян достъпът на машини по общинските пътища до обекта. А НЕК не можеше да започне изграждането на 400-киловолтовия електропровод към централата, защото също трябваше да стъпи върху общинска земя.

Представителите на американския инвеститор не желаят публично да говорят за това. За тях добрата новина е постигнатото в последно време примирие с общинските власти.
Двете страни се разбраха взаимно да оттеглят исковете си в съда и да създадат работна група, която да подготви двустранен договор за съвместна работа. До примирието се стигна, след като инициативният комитет в подкрепа на временно отстранения от длъжност гълъбовски кмет Николай Тонев отмени протестния си митинг пред централата на “Ей И Ес”.
Драмите около милиардната инвестиция се въртят от близо година. В началото кметът Тонев обяви, че американците незаконно са прекарали свои съоръжения през общински земи. “Ей И Ес” извади доказателства, че това не е така. Но независимо от всичко през май т. г. кметът спря достъпа на изпълнителите до участък от новостроящата се гумено-транспортна лента за новата ТЕЦ. После блокадата беше премахната. Според Тонев линията минава през общински имот, за което не е поискано разрешение.

“Този път ще има сигнално жълто, няма да има бодлива тел”, обясни кметът, припомняйки, че преди време, когато спореше с италианския инвеститор “Енел” в ТЕЦ “Марица-изток 3”, се стигна до заграждане на  обекти с бодлива тел.
“Ей И Ес” ще си платят”, закани се още кметът. Той предложи общинската фирма Битово-комунално стопанство (БКС) да поеме почистването на обектите на “Ей И Ес”. Обяви също, че е обиден, защото американците не са изпълнили обещанието си да преименуват новата централа. Така в началото на септември новостроящата се мощност беше преименувана на ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово”.

На 18 септември т. г. кметът Николай Тонев беше временно остранен от длъжност с определение на Старозагорския окръжен съд по искане на отдел “Следствен” на Окръжната прокуратура в Пловдив. Оттам съобщиха, че отстраняването е за престъпление по служба. Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу него по чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс за превишаване на власт и неизпълнение на служебни задължения. Кметът два пъти обжалва отстраняването си, засега без резултат. В момента временен кмет на Гълъбово е заместникът му Пламен Бараков.
Дотук от чуждия инвеститор се искаха железни нерви: да не замрази проекта, да не го продаде, и дори да не предяви искове за неустойки от НЕК – държавната компания, която по договор трябваше да осигури навреме нужната инфраструктура.
Инвестицията на “Ей И Ес” сега е на финалната си права. Догодина в средата на лятото новата ТЕЦ ще започне да произвежда ток. И да плаща данъци – над 33 млн. лева за държавния бюджет и поне един милион лева за общинския. Но по-важното е какво все пак ще кажат американците от Гълъбово на бъдещите инвеститори от САЩ.