Премиерът Борисов не хареса поправки в данъчните закони

С едно посещение на парламента вчера премиерът Бойко Борисов преобърна част от данъчните закони. Веднага след заседанието на правителството той дойде в сградата на Народното събрание, за да помоли депутатите да запазят данъчни облекчения за младите семейства, които са изтеглили ипотечен крпедит до 100 000 лв. за жилище, и те да могата да се приспадат вноските. Борисов поиска и да отпадне увеличението на акциза за ракията, както и да се повиши още данъкът за хазарта.

Исканите промени нямало да натежат на бюджета за догодина, добави премиерът.
Буквално минути преди да се появи в парламента обаче депутатите бяха гласували на второ четене промените в закона за облагане доходите, с които облекченията за млади семества с кредити отпадат.
“Нямам представа как може да се прегласува окончателно гласуван закон. Но така се получава, когато никой не се вслушва навреме в разумни предожения”, коментира синият Мартин Димитров.
Според юристи единственият вариант е бързо да се внесе спешна поправка на закона. Тя обаче трябва да извърви стандартната процедура – първо и второ четене в комисия и после в пленарната зала.
Проблем да бъдат изпълнени останалите две искания на Борисов няма.
Според гласувания вчера закон за облагане на доходите се въвежда изискване собственик да не може да продава недвижим имот, без парите от продажбата да се облагат с данък, ако имотът е бил негова собственост поне 3 г. преди сделката. Ако не е бил, се дължи налог.
Депутатите обаче отхвърлиха предложението да обявяваме пред данъчните заеми от близки, роднини и познати, ако техният размер надхвърля 5000 лева. Идеята бе предложена от Националната агенция за приходите и е гласувана на второ четене от бюджетната комисия, пише вестник 24 часа.
„Нямам коментар, питайте колегите защо са гласували така”, каза синият Мартин Димитров.
Вчера, след заседанието на министерския съвет, премиерът Бойко Борисов разсея и съмненията на президента Георги Първанов, че държавата опасно бави плащания към фирми, което може да доведе до фалити и освобождаване на работници. Държавният глава изнесе данни, че става въпрос за 1-1,5% от брутния вътрешен продукт.
Борисов не отговори с числа, но увери, че почти всеки ден се среща с браншовите организации и след декември ще започнат да изплащат това, което е контрактувано и заварено. “Там където не можем, ще издадем писма към банките кредиторки да отложат с известно време плащанията”, обясни премиерът.
Борисов заяви още, че приема коментара на Първанов, но със забележка защо не го е сторил по-рано, когато е ставало въпрос например за липсата на пари през тази година, наследена от предишното правителство.
Премиерът не отговори еднозначно на въпроса дали умишлено правителството бави плащания към фирми и общини, за да балансира бюджета за тази година.
“Събираме всички възможни приходи, за да започнем разплащането в месеците декември, януари, февруари”, отвърна Борисов.
На въпрос има ли някакви опити и намерения да не се възстановява ДДС с цел тези пари да се отчетат като плюс в бюджета премиерът каза: “Нямаме намерения да не плащаме или забавяме ДДС. Правените проверки са заради това, че са точени много пари и искаме сега да сме внимателни.”
Военният министър Николай Младенов съобщи, че неговото ведомство ще натрупа около 350 млн. дългове до края на годината. Според него това се дължало на лошо планиране на тазгодишния бюджет на министерството.
Приоритет в плащанията имат пенсии и заплати. “Останалите плащания се разпределят на порции в зависимост от приходите в бюджета”, каза вчера пред вестник 24 часа зам.-финансовият министър Владислав Горанов.
Според източници от финансовото министерство в момента се обсъждали мерки, с които да се удължат част от плащанията по ДДС между държава, общини и държавни фирми. Друга схема била държавата да гарантира някои от задълженията на държавни компании към банки. Имало и опция НАП да не притиска държавните компании и частни коректни данъкоплатци с ревизии, докато държавата започне да се разплаща регулярно с тях.
Според изчисленията на БСК забавените от държавата плащания са за около 2 млрд. лв., каза зам.-шефът на камарата Камен Колев. В тази сума влизат невъзстановен ДДС и неплатени обществени поръчки.