- 12.11.2009
- Posted by: admin
- Category: News
Паметна записка за състоянието и бъдещето на въгледобива и енергетиката в България ще бъде приета на браншовия съвет на 16 ноември, съобщи инж. Пенчо Токмакчиев, председател на Координационния съвет на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.
Тя ще бъде адресирана до министър-председателя Бойко Борисов, министрите на икономиката, енергетиката и туризма, на труда и социалната политика и на околната среда и водите, както и до всички организации и институции, имащи отношение към отрасъла. Това е решено на проведената преди два дни дискусия “Българската енергетика – проблеми и възможни решения”, с участието на ръководството на КНСБ, председателите на синдикални федерации от енергетиката, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Минно-геоложката камара, МГУ “Свети Иван Рилски”.
“Сериозно сме загрижени за бъдещето на отрасъла. Затварянето на топлоцентрали като “Бобов дол”, “Марица 3”, “Сливен” е свързано с освобождаването на хиляди работници както от тях, така и от мините, които доставят суровината. По грубата сметка това означава без работа да останат около 14-15 хиляди души, ако държавата не се намеси. Настояваме да се обърне внимание на неизплащането на работни заплати в бранша и натрупаните задължения от НЕК към ТЕЦ-ове и от ТЕЦ-ове към мините. Категорично се обявяваме против продажбата на дружества от Българския енергиен холдинг. Ако това се направи с “Мини Марица-Изток” например, ще се създадат редица проблеми за топлоцентралите в комплекса”, посочи инж. Токмакчиев, цитиран от пише вестник Старозагорски новини.
Сериозни проблеми пред въгледобива и ТЕЦ-овете ще произтекат от прилагането на Директива 2001/80/ЕС за ограниченията за емисии от въглероден двуокис, затова ще настояваме държавата да се бори за удължаване на срока за изпълнение на европейските екоизисквания до 2014 г., а не до 2012 г., добави синдикалистът. На прицел са още стратегията за развитие на енергетиката, Законът за енергетиката, съотношението между използваните енергоносители; защитата на местните суровинни ресурси; ролята на държавата като собственик и регулатор, разпределението на квотните емисии на парникови газове, механизмите за намаляване на вътрешната задлъжнялост между енергийните дружества.
Синдикатите се надяват, че ще намерят подкрепа за решаване на проблемите в тристранния браншови съвет. Те са готови да участват с експертна и консултантска помощ в изработването на важни за отрасъла документи, от чието прилагане зависи неговото бъдеще и енергийната независимост на страната.