Защо България се отказва от политиката за защита на потребителите?

Очаква се през следващата година Европейската комисия да обърне внимание на България, че умишлено се отказва да провежда политика за защита на потребителите. Министърът на икономиката и енергетиката не е свиквал Националния съвет за защита на потребителите от 3 години, а законът изисква това да се случва най-малко веднъж на 4 месеца.

Европейският съюз следи как държавите членки изпълняват ангажиментите си по глава Защита на потребителите и води статистика за средствата, които се отпускат на граждански потребителски сдружения, съобщиха от Българската национална асоциация на потребителите. Данните показват, че България е на предпоследно място от всички страни в ЕС (след нас е само Румъния). Държавата ни отделя за финансиране на потребителски организации по 4 евро годишно на хиляда жители при средно 191 евро на 1000 жители за ЕС. За сравнение – Германия отпуска по 817 евро, Люксембург – 1729 евро, Франция – 116 евро и др. (подробна таблица – на стр. 4 от втория приложен файл).
В бюджета на Министерството на икономиката за 2009 година са заложени 100 000 лева, които трябваше да се разпределят като субсидии на около 10 организации в България, но процедурата беше прекратена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма със Заповед от 30 октомври 2009. Тоест, догодина, на мястото на скромните 4 евро годишно на 1000 жители, в статистиката на ЕС ще пише, че България отделя 0 евро годишно за гражданска защита на потребителите.
Негативната реакция на Европейската комисия може да се предвиди и от факта, че скоро ще има нов комисар за защита на потребителите, който вече няма да е представител на България и не може да се очаква да бъде безкритичен към фактите.
Потребителските сдруженията в ЕС трябва да са икономически независими от производители, вносители и търговци. Те нямат право да получават финансиране или дарения от бизнеса и не е редно, защото това би опорочило дейността им. В управителните органи на сдруженията не могат да участват лица, притежаващи или управляващи фирми, служители на държавни или местни органи. Това е причината всички държави в ЕС да субсидират дейността на подобни сдружения. Изброените изисквания съществуват и в българския Закон за защита на потребителите.
Икономическата криза и бюджетният недостиг трудно ще оправдаят социалните последици от спестяването на 100 000 лева през тази година. Потребителските организации ще бъдат принудени да се откажат от много свои важни текущи дейности като:
– съдебни производства срещу компании, които нарушават законодателството за защита на потребителите;
– внасяне в съда на нови съдебни дела,
– консултиране на потребители с нарушени права,
– работа с експерти и сътрудници на организациите и др.

 



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам