Дисидентът от Стара Загора Николай Колев-Босия: Промяна ли? В България нищо не е сменено!

– Г-н Колев, с какви чувства посрещате 20-годишнината от 10 ноември 1989 г.? Настъпи ли промяната, за която се борихте?
– Каква промяна!?
– Промяната, сменила тоталитарния строй с демократичен.

– Нищо не е сменено. И затова продължаваме да се борим. Защото нищо не е сменено – институциите са си същите, начинът на подбор е абсолютно същият. Просто от една политическа партия сега се навъдиха търговски дружества, наречени политически партии, които се сменят в управлението. И нищо повече.
– В този контекст и Вие потвърждавате мнението, че 10 ноември 1989 г. си беше един дворцов преврат?
– Да, това не представлява вече за никого откритие. Това е ясно като бял ден. И заради това аз очаквам преходът да започне сега. Имам няколко такива странични факти, които ме навяват на мисълта, че преходът едва сега започва. Това е създаването, неконтролируемо, на неправителствени организации, това е желанието на хората да живеят добре.
– Вие бяхте организатор на първия посттоталитарен митинг в Стара Загора – на 2 декември 1989 г. на колодрума. Какво си спомняте от него сега?
– Спомням си, че се събрахме доста хора, които вярваха, че може нещо да се промени и че това ще стане бързо. Имаше много ентусиазъм, имаше малко мисъл и малко от присъстващите там мислеха за едно по-далечно бъдеще… Това е, което видях.
– А милиция имаше ли?
– Имаше, но не особено много.
– Много хора, които впоследствие бяха привърженици на промяната, забогатяха. А Вие бяхте и си останахте дисидент. Защо?
– Аз имам принципи и съм останал верен на принципите си. Нещо повече – това аз съм го правил съзнателно, защото съм дал обет на децата си и никога не съм си позволил да лъжа и да мамя.
– Между другото, познавате ли забогатял дисидент в годините на прехода?
– Забогатял чак е силно казано, но познавам много хора, които много бързо се продадоха. Малко останаха хората от онова време, които предпочетоха да бъдат верни на принципите си. А това е може би, защото и малко хора са имали принципи.
– Защо след 20 години преходът в България все още продължава?
– Защото за 20 години никой досега не се опита да направи една нова държава. България си остана старата комунистическа държава и всички се опитват да я ограбват. Но хубавото е сега, че има хора – една сериозна група около 500-600 души, които мислят трезво, които могат да направят стратегия, програма за един нов път на България, за построяване на една принципно нова държава, в която да се разградят старите структури и институции, да се набележи точната цел. И едновременно с построяването на новата държава да стане и децентрализацията, тъй като централизирана демокрация няма.
– И все пак, усещате ли 10 ноември като близка в сърцето Ви дата?
– Не, на мен ми беше много по-лесно да се боря срещу хора, които имат някаква идеология, които имат някакви принципи, които се опитваха да спазват. С тях ми беше много лесно да се боря, но сегашните нямат принципи. Те използват властта за собствено забогатяване и заради самата власт. Те нито са били готови, нито искат да подготвят хора, които трябва да свършат нещо. Затова и резултатите са такива.
– Безкрайно песимистично сте настроен…
– Напротив, нищо песимистично няма в това, че не съм се отказал да се боря, защото досега не е станало нищо хубаво в България. Разбира се, исторически погледнато, това е един миг, който е преживян от много нации в различно време.
– Ще ми се да влеем малко оптимизъм у хората, защото мечтите умират последни. В какво според Вас трябва да вярват старозагорци?
– Старозагорци най-напред да направят един анализ на собствените си постъпки и принципи и тогава да решат какво трябва да правят. Нека да не чакат някой да им каже какво трябва да правят в даден момент. Едно време беше така – седиш и чакаш партийният секретар да ти каже какво да правиш. Мисля, че сега нещата трябва да бъдат различни.
Интервю на вестник Старозагорски новини