Стара Загора иска преразглеждане на Стратегията за развитие на културния туризъм в България

На заседание на 29 октомври старозагорските общински съветници приеха единодушно декларация до министър-председателя Бойко Борисов, в която категорично настояха за преразглеждане на Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България.

Предложението за гласуване на декларация беше на общинския съветник и председател на УС на ТПП – Стара Загора Олег Стоилов. В документа старейшините настояват още Стара Загора да бъде поставена в подходяща Локална културна система (ЛоКуС), както и списъкът с туристически обекти да бъде попълнен с още обекти с безспорни културно-исторически достойнства. Стратегията ситуира Община Стара Загора в ЛоКуС Каменно сърце, където тя е със Сливенска област. Тя влиза в картата на културния туризъм само с един обект – останките от римския град Аугуста Траяна.

Всички 37 общински съветници, които присъстваха в залата по време на разглеждане на тази точка от дневния ред, гласуваха единодушно декларацията.

* * *

Проф. Светлин Танчев, кмет на община Стара Загора: Общинската администрация и Общинският съвет изразяват несъгласие със Стратегическия план

През последните години са разработени редица стратегически, планови и програмни документи на местно и национално ниво, имащи за цел повишаване на конкуренти способността и ефективността на туристическия сектор в България.
Един от тях е и приетият на 14 октомври тази година Стратегически план за развитие на културния туризъм в България. Той е разработен от екип от италиански експерти на Регионалния клон в област Кампания на Националната Асоциация на строителите АНЧЕ, съвместно с Областната управа на област Кампания и с Археологическата дирекция на Помпей. Проектът е изпълнен съгласна подписания през 2006 г. протокол за намерения между Министерството на културата на Република България и област Кампания – Италия.
През настоящата година беше приета и Национална стратегия за устойчиво развити е на туризма в България (2009 – 2013 г.). Все още предстои да бъдат разработени секторните стратегии за развитие на отделните видове туризъм, както и маркетингова и рекламна стратегия на българския туризъм. Като основен недостатък на Националната стратегия за развитие на туризма се посочва липсата на връзка с областните и регионални стратегии за развитие. Предстоящо е изменението й в срока на действие, който се предвижда да бъде удължен до 2025 година, с план за действие, обхващащ периода до 2020 г.
Предстоят и промени в Закона за туризма, които предвиждат правно регламентиране на туристическото райониране на България. Концепцията, разработена от Държавната агенция по туризъм през 2008 г., определя страната да бъде разделена на осем туристически райони: Софийски, Рило-Пирински, Родопски, Тракия, Черноморски, Старите български столици, Стара планина, Дунавски. В това деление регион Стара Загора попада в туристически район Тракия. За момента не са фиксирани окончателни граници на районите и принципите на районирането продължават да бъдат обсъждани.
В приетия Стратегически план за развитие на културния туризъм в България страната ни е разделена на 13 области, наречени Локуси, всеки от които със специфични културни ресурси.
Като реакция срещу поставянето на Стара Загора в Локус Каменно сърце, Общинският съвет Стара Загора на заседание, проведено на29 октомври, прие Декларация за преразглеждане на Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България. В нея се изразява категорично несъгласие с приетия стратегически план и списъка с обекти към него, в който Община Стара Загора се включва само с обект Останки от Аугуста Траяна.

* * *
Йордан НИКОЛОВ, областен управител на област Стара Загора: Една голяма глупост!

Дори няма какво да коментирам идеята за изваждането на централния град от областта Стара Загора от естественото му историческо място и отпращане-то в културно-исторически регион със Сливен. Това е една голяма глупост. Не знам как се е получило, но наистина не е нормално да се възприеме тази теза дори от човек, който не е експерт по история, а историците, поне българските, винаги са говорили за Стара Загора като за център на тази историческа и културна сфера, родила Неолитните жилища, а по-късно и Долината на тракийските царе.
Не е за коментар и това, че град с над 8000-на непрекъсната история и уникални исторически обекти, се представя само с един единствен, и то далеч не най-значимия.
Знаете какво се опитваме да направим в момента, точно в сферата на културно-историческия туризъм, с промяната на собствеността и актуване на ред исторически обекти. Това е приоритет в моята работа, който заявих още в първото си интервю на областен управител, което беше във вашия вестник. Не е моя работа аз сам да инициирам предложение до МС за промяна на стратегията в частта за Стара Загора, но съм готов да работим заедно с експерти, обществени и бизнес организации, за да изготвим и внесем едно компетентно становище, което да е сериозен аргумент пред МС и действително да защитава интересите на областта и да предполага-реалното й развитие в сферата на туризма, при това на международния туризъм.

* * *
Иван Панчов, председател на Клуб на работодателя – Стара Загора: След 50 години петролът няма да го има, но ще остане туризмът

Като прочетох, че стратегията на България за развитие на туризма са я правили италиански експерти, направо не повярвах на очите си. Това е все едно аз да възложа на конкурентите си да ми направят стратегия как да продавам гуми и да се надявам да спечеля при това?! Абсурд! Абсолютна глупост!
Според мен става дума за поредната далавера на предишното правителство, при която едни пари и то доста сериозни пари, е трябвало да се вземат… Това си е поредната бомба, заложена от тройната коалиция и неусетена от сегашното правителство. Аз обаче виждам в новото правителство воля за разумност и реална работа и се надявам, че след като им бъде обърнато внимание върху този огромен проблем, ще бъдат внесени и нужните корекции. Защото стратегията за културния туризъм е изключително важна с оглед бъдещото развитие на икономиката ни.
Вижте какво правят Катар, Дубай и други – дори вече не им пука за петрола, постъпленията от него съставляват само десетина процента от БВП, а основните приходи са от туризъм. Защото тези хора, както между другото и всички сериозни икономики в ЕС и по света, знаят, че след 50 години петролът няма да го има, но ще остане туризмът. Винаги ще има туристически поток във все по-малкия ни свят и той ще генерира огромни приходи за най-интересните дестинации.
В същото време на нас италианците ни правят стратегията. Че нали те разчитат примерно на немски и английски туристи, точно както нас, както Гърция… Клиентите на туристическата услуга са конкретен брой и колкото повече отидат на едно място, толкова по-малко ще са на друго. Какво има повече за разсъждаване, доколко можем да разчитаме на подобна стратегия? Експертите са имали възможността да съчетаят хем защита на техния национален интерес, хем добър хонорар. МС сега трябва да види как стоят нещата с нашия национален интерес, да внимава и да не приема на доверие нито един от даровете на данайците и да работи така, както е тръгнал да работи – без покровителство за предишни далавери на каквито и да е нива.
Надявам се с навременните публикации в този момент да му помогнем, защото наистина всички ние също трябва да се включим с каквото можем в реализацията на една нова политика и нов тип осъществяване на властта.

* * *

Евгения Иванова, етнограф, и.д. директор на Регионален исторически музей Стара Загора: Стара Загора трябва да има достойно място в туризма на България

Не мога да приема, че Стара Загора, в която има живот повече от 8000 години, с най-старите, най-добре запазените свидетелства за човешки живот от това време в Европа – невероятният музей Неолитни жилища, който предизвиква възхищението и на българи, и на чужденци, не са включени в туристическите маршрути на въпросните локуси.
Стара Загора като дестинация е силна и привлекателна именно с този обект. Тук Неолитните жилища, медните рудници в м. Мечи кладенец, праисторическите селищни могили могат да се вържат със селищната могила при Караново, Новозагорско.
А това, което е посочено за Стара Загора – останки от Августа Траяна, би могло да влезе в един туристически маршрут с римския град в Пловдив.
Стара Загора има и други културно-исторически обекти, които биха могли да се покажат на туристите – както българи, така и чужденци. Интерес сред тях предизвиква старият градски бит, етнографските сбирки (напр. в с. Оряховица), които биха могли да очертаят друга линия за посещение на хора, които се интересуват от тези неща, пише вестник Национална бизнес поща.
Аз не мога да приема, че град като Стара Загора с тази богата история, с най-новия музей не само в България, но и на Балканите да бъде пренебрегнат по този начин. Защото, когато се е правила тази концепция през 2007-2009 г., се знаеше, че предстои много скоро откриването на музея, така че и той би могъл да бъде включен. Към него вече има засилен интерес от страна на чужденци. Само ще спомена посещението на г-жа Кристин Фурние, изпълнителен директор на Световната асоциация на туристическите агенции WATA, и отзивите, които тя даде както за Неолитните жилища, така и за новата музейна експозиция.
Какво забелязвам в целия списък с обекти, публикуван тези дни в сайта на Министерството на културата? Много по-малки населени места – моите уважения към всяко културно кътче и средище – имат по 4-5 обекта, включени в концепцията. А Стара Загора, която е всепризнато културно средище, в която 8000 години са живели хора и има какво да покаже, е включена само с античната Августа Траяна. Имаме и нов модерен музей, който не фигурира сред тези 400 обекта.
Концепцията е направена от чужденци. Те са написали това, което им е било подадено през периода, в който са работили (2007-2009). А кой и какво е подал за Стара Загора тогава, остава под въпрос.
За да намери градът полагащото му се достойно място в туристическите дестинации, наречени локуси, се изискват усилията на всички институции и на цялата общественост на Стара Загора.
Мненията са дадени пред вестник Национална бизнес поща

* * *

Предложение от Олег Стоилов – член на Общински съвет – Стара Загора, направено по време на заседанието на 29 октомври

ОТНОСНО: Приемане на ДЕКЛАРАЦИЯ до Министър-председателя на Република България за преразглеждане на Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България и поставянето на Община Стара Загора в походяща Локална Културна Система (ЛоКуС), както и за попълване на Списъка към Стратегическия план с обекти от Общината с безспорни културно-исторически достойнства.

Уважаеми госпожи и господа общински съветници,

Туризмът в Община Стара Загора, основно базиран на богатото и уникално културно-историческо наследство, е направление, който трябва да развиваме приоритетно. Това е заложено в стратегическите документи на за развитие на Общината. Затова е изключително важно къде сме поставени в националните стратегически документи за развитие на туризма. В приетият на 14.10.2009 г. от Министерски съвет Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България Община Стара Загора е поставена в Локална Културна Система (ЛоКуС) 5: Каменно сърце в обхвата на Сливенска област и с част от Старозагорска област.  Общината е включена само с един обект – Останки от Августа Траяна в Списъка с над 300 обекти към Стратегическия план. Това обрича Община Стара Загора на треторазрядна културно-туристическа дестинация, без възможност да разгърне големия си потенциал в това направление. На проведения на 13-ти и 14-ти октомври т.г. Форум за представяне на обединения туристически потенциал на Старозагорския регион под мотото Пътуване във времето, с участието на Изпълнителния директор на Световната асоциация на туристическите агенции WATA – г-жа Кристин Фурние, нашият регион с представени над 45 обекта, получи изключително висока оценка.  Този формат на културно-туристически регион, в който на малка територия може да се проследи пълното развитие на европейската цивилизация, беше оценен като уникален и с големи възможности за привличане на чуждестранни туристи.  
Считам, че Общинският  съвет, в качеството на върховен колективен орган на местното самоуправление, не може да остави без обсъждане и оценка създадения неблагоприятен статут на Община Стара Загора. Предлагам на Вашето внимание Декларация, в която да се изрази отношението на общинските съветници по конкретния въпрос.

Предвид гореизложеното, предлагам Общински съвет да вземе следното

РЕШЕНИЕ:

„Общински Съвет Стара Загора изразява категорично несъгласието си с приетия на 14.10.2009 г. от Министерски съвет Стратегически план за развитие на културния туризъм в България и Списък с обекти към него  и поставянето   на Община Стара Загора в ЛоКуС 5: Каменно сърце в Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България, както и включването на Общината само с един обект – Останки от Аугуста Траяна в Списъка с над 300 обекти към него. Това обрича Община Стара Загора на деградивно развитие до треторазрядна културно-туристическа дестинация и няма да даде никаква възможност да разгърне големия си потенциал в това направление. Нашият културно-туристически регион, с представени над 45 обекта, в който на малка територия може да се проследи пълното развитие на европейската цивилизация, е оценяван като уникален и с големи възможности за привличане на чуждестранни туристи.

Общински Съвет Стара Загора изразява категоричното си желание за преразглеждане на поставянето на Община Стара Загора в  настоящата локация за културен туризъм (ЛоКуС), както и за попълване на Списъка с обекти към Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България с обекти от Общината и региона с безспорни достойнства. Готови сме да предоставим материали и аргументи за това, както и международна експертиза, а така също да участваме с представители в работна група за решаване на проблема.  Надяваме се, че правителството на Република България ще предприеме неотложни действия, с които да се компенсира  демонстрираното в Стратегическия план  незачитане на особената ценност и приноса на културното-историческите находки в Община Стара Загора към националното и европейско културно наследство.”

* * *

Страната ще бъде разделена на 13 културни туристически области

Министерският съвет прие Стратегически план за развитие на културния туризъм. Документът представлява каталогизиране на културните ни ценности, а това са повече от 300 археологически обекта или 80% от археологическото наследство на страната.

В него се обръща специално внимание на състоянието на инфраструктурата в страната. Съществуващите пътища, пристанища и летища се оценяват като неподходящи за логистичните и транспортни нужди. Предлага се план за инвестиции за укрепване и модернизиране на инфраструктурата като общ проект за подобряване на туристическия продукт.

Съставна част на плана за развитие е стратегията за локалните системи. Тя трябва да допринесе за подчертаване на идентичността, специфичността и богатството на културните, историческите, археологическите и природните ресурси на България, да свърже ресурсите на една област в обща рамка и да ги превърне във фактор за усилване на туристическата атрактивност и за икономическо развитие. Поради това територията на страната е разделена на 13 области, наречени ЛоКуС-и, всяка от тях със специфични културни ресурси.

Определените със стратегическия план 13 области са:

• Велика София – подчертава се значението на София не само като административен център, но и като културна столица с всички ресурси и възможности да се конкурира с другите културни столици в Европа. Целта е през следващите години да се интегрира традиционното предлагане на културно-историческото наследство с по-напреднали форми на културно предлагане като изложения, фестивали, които в средносрочен период да се превърнат в истинска индустрия. Подчертава се ролята на София не само по отношение на логистиката, но и като символичен портал към българското културно наследство;
• Долината на царете – има потенциал да преследва лидерска позиция в своята ниша. Стойностното историческо и етнографско наследство днес не намира съответствие в предлаганите услуги и структури. Ценността на „Долината на царете” трябва да се повишава чрез интегрирането на специализирани събития и услуги за постигане на бърза популярност, максимално използване на ресурсите и конкретни резултати;
• Възрожденският град, който се намира в близост до Велико Търново и заедно с Пловдив е една от двете възможни културни столици на България. Има потенциал да привлича по-значими туристически потоци. „Възрожденският град” предлага културно наследство, пряко свързано с националната идентичност на българите. В средносрочен план стратегията цели интегриране на съществуващите обекти с продукти на други видове туризъм, ориентирани и към посетителите на българското Черноморие;
• По бреговете на Дунава – градовете Плевен и Русе, основни административни и културни центрове на ЛоКуС-а, характеризират туристическия потенциал на района за развитие на вътрешен и международен туризъм. Стратегията се концентрира върху популяризирането и развитието на р. Дунав като естествена свързваща ос на цялата територия;
• Каменно сърце представлява туристическа дестинация основно за български туристи. В бъдеще издигането на ролята на културния туризъм в Стара Загора и Сливен може да разпространи значенето му и за чуждестранни посетители, в това число и от Черноморието;
• Старите столици – на основата на уникалността на Мадарския конник се цели формирането на интегрална туристическа оферта – услуги и мероприятия за промяна на характера на туристическите посещения – от екскурзии (главно по Черноморието) към културно преживяване;
• По бреговете на Черно море – културният туризъм в този регион има подчинено значение по отношение на рекреативния туризъм. Развитието на културния туризъм следва да се търси в допълване на рекреативните оферти, в програмите „Крайбрежие – вътрешност” и за оферти извън сезона.
• Странджа планина има значителен потенциал по отношение на екологичния и културния сектори благодарение на природните, исторически и културни ресурси. Стратегията предвижда в кратък срок да се реализира едно събитие, върху което да се концентрира потенциала, а в средносрочен период – да се предложи алтернативно настаняване и специализирани продукти.
• Мечът и Кръстът – базира своята стратегия върху популяризиране и утвърждаване на уникалния символ на територията Перперикон, който да се превърне в център за културен туризъм на цялата територия. Чрез интегриране на други културни и природни ресурси се цели превръщането на ЛоКуС-а в един от националните лидери за международен туризъм;
• Пловдив и Римската империя е богат на културно и историческо наследство. Стратегията е насочена към увеличаване на нематериалното съдържание и културното туристическо предлагане, което обхваща съществуващите обекти и мероприятия, изложби и събития както в центъра на района, така и в цялата територия;
• Портата на Родопите има възможност за постигане на водеща позиция чрез разнообразяване на зимните оферти и постепенно намаляване на сезонността чрез интегриране на културните, историческите и етнографските ресурси;
• Големите планини е лидер в сферата на зимния ски туризъм. Развитието на културния туризъм дава възможност за ограничаване на сезонната концентрация на туристическото търсене и за по-ефективно използване на изградената туристическа база. Целта е чрез интегриране на културните, природните и етнографски ресурси да се разшири предлагането извън активния ски сезон;
• Вкаменената гора има значение предимно за локалното туристическо търсене. Реализирането на едно специфично събитие може да повиши значението му и да увеличи капацитета на предлаганите услуги.

Финансирането на заложените в Стратегическия план дейности ще се извършва от държавния бюджет, както и по оперативните програми от структурните и Кохезионния фондове на ЕС (главно ОП „Регионално развитие”, приоритетна ос 3 – Устойчиво развитие на туризма).

Документът е разработен в периода 2007 – 2009 г. с финансовата подкрепа на италианското правителство. Планът е обсъден с медии, с представители на ангажираните министерства, областни и общински администрации, регионални музеи, неправителствени организации и други. В разработката на стратегическия план участваха водещи специалисти от Италия и България.