Германската RWE се отказа от АЕЦ Белене. Изграждането на втората атомна централа се замразява

Германският концерн RWE се отказа от участие в проекта АЕЦ “Белене”. Вчера в “Български енергиен холдинг” (БЕХ) е получено официално писмо, в което германците уведомяват, че се отказват от своите 49% от съвместната фирма с НЕК, съобщи шефката на холдинга Галя Тошева. Компанията изтъква две основни причини: икономическата криза и неизпълнени от българската страна ангажименти – за финансиране на целия проект и за подписване на окончателен договор с изпълнителя, руската “Атомстройекспорт”.

Според зам.-министъра на енергетиката Мая Христова до два месеца ще почне конкурс за избор на консултант, който да изработи процедура за избор на нов инвеститор. Това означава всякакви дейности по проекта да се замразят поне за година и половина, тъй като изборът на нов инвеститор ще продължи около една година. Не е ясно какво ще се прави през това време с поръчаното вече на руснаците оборудване, с другите плащания по проекта и с политическото решение, което по настояване на Русия България трябва да вземе до декември 2009 г. Галя Тошева заяви, че руската страна тепърва ще бъде информирана за новия обрат в проекта. Говорителят на държавната корпорация “Росатом” Сергей Новиков заяви, че очаква покана от българското правителство за включване в проекта на мястото на RWE, пише вестник Сега.
“Това, че германците са се отказали, още не е провал на проекта, защото има 2-3 и дори повече потенциални инвеститори, които се интересуват от участие”, коментира Христова, която не пожела да назове имена или поне държави. За потенциален интерес от поне двама-трима инвеститори твърдеше наскоро и министър Трайчо Трайков, както и вицепремиерът Симеон Дянков. Засега единствената сигурна информация е, че Русия е готова да отпусне експортен заем от 3.8 млрд. евро за изграждане на централата срещу издаването на държавна гаранция. Такава гаранция обаче не се предвижда в бюджета за 2010 г., който вчера бе гласуван от Министерския съвет.
Христова бе категорична, че германците не искат никакви неустойки, нито пък българската страна, тъй като това не се предвижда в договора ни с тях. Тя обаче отказа да разясни дали при евентуално замразяване на проекта няма да дължим неустойка на “Атомстройекспорт”, каквато представители на фирмата нееднократно заявиха, че ще искат. Преди време министър Трайков изчисли едно евентуално такова плащане на над 800 млн. евро.
Самата RWE бе избрана заради предложението й да направи капиталова вноска от 1.275 млрд. евро в съвместното дружество и да плати премия от 550 млн. евро на НЕК, като концернът се ангажира и да отпусне корпоративен заем от 300 млн. евро. Шефката на БЕХ Галя Тошева и зам.-министърът на енергетиката Мая Христова не пожелаха вчера да кажат дали RWE е изпълнила тези условия.

Отзвук

“Обвързахме строежа с постигането на определени критерии, един от които е финансирането на проекта. Факт е, че българската страна има трудности с финансирането”, каза говорителка на RWE, цитирана вчера от “Шпигел онлайн”. Според електронното издание на “Зюддойче цайтунг” сбогуването с милиардния проект в България е и лично поражение за шефа на RWE Юрген Гросман, който се ангажира активно с него. Гросман направи през последните месеци няколко срещи с премиера Бойко Борисов, след което немската фирма бе похвалена от премиера, че “не се оттегля, защото немците имат чувство за отговорност”.
Бойко Борисов:
В писмото (на RWE) много ясно е казано – направили сме всичко възможно сегашното правителство и RWE да спасят проекта, но тъй като в миналото, цитирам буквално писмото, не са направени финансовите разчети, те не искат да купят “котка в чувал”, цитирам ги и затова се оттеглят.
Да излезе и да каже Станишев, когато са работили с RWE, какво са ги лъгали, че ще има финансова рамка и пари, за да се направи този обект. Когато е правил третата първа копка в Белене, аз бих го попитал откъде щяхте да вземете пари да я направите цялата, ето RWE казват, че нямат пари. Вие на базата на какво взехте решение да налеете 1.2 млрд. лв., когато оттам нататък липсва финансиране.
Държавната гаранция означава, че ако взема 1 млрд. лв., това означава, че вече съм ги задължил вашите деца да ги плащат тия пари. Аз няма да го направя, аз правя детски градини и спортни площадки. Няма да има АЕЦ “Белене”, след като най-голямата енергийна компания в Европа напусна проекта.
RWE трябваше да напуснат проекта в края на октомври, защото това бе крайният срок, а на мен това ми го заявиха още преди месец и половина при среща. И ние наистина направихме всичко възможно, ако може тези закопани 1.2 млрд. лв. да не отидат в земята, а да ги спасим.
БСП:
Ръководството на БСП иска незабавна оставка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заради неспобността му да реализира и провежда националната политика в сектора. Това съобщи пресцентърът на партията. С неясната си политика в енергетиката българското правителство проваля стратегически национални интереси, заявяват от БСП. Ръководството на партията изразява несъгласие с хаотичните и необмислени действия на управляващите в енергийния сектор. Според БСП разнопосочните и негативни сигнали за неефективността на АЕЦ “Белене” са довели до оттеглянето на RWE.

* * *
RWE се отказа от АЕЦ “Белене”, България – не. Частният инвеститор се оттегли заради липса на финансиране

Частният инвеститор в АЕЦ “Белене” официално се отказа от проекта. Германската компания RWE е уведомила българското правителство, че се оттегля от смесената компания с държавната НЕК, съобщи в сряда Галя Тошева, изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). От обясненията на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Мая Христова стана ясно, че правителството няма намерение да спре проекта, а се мисли как да се привлекат нови инвеститори, пише вестник Дневник.
Оттеглянето на германския концерн, който държеше 49% от смесеното дружество за АЕЦ “Белене”, стана след поредица сигнали, подсказващи за подобно развитие. “Основната причина за разтрогване на споразумението с НЕК беше липсващото финансиране. За да вземем окончателно решение за “Белене”, ние бяхме поставили няколко въпроса. До края на месеца трябваше да се реши проблемът с финансирането и тъй като това не стана, се оттегляме от проекта”, обясни пред “Дневник” говорителката на германския концерн Щефани Шунк. По график осигуряването на средства за строежа на двата 1000-мегаватови руски реактора трябваше да приключи до октомври, но още в началото на годината беше ясно, че няма да бъде намерено финансиране. Като причина от НЕК неколкократно посочиха влиянието на световната финансова криза. Опитите за преговори с чуждестранни банки обаче се провеждаха на фона на публични протести срещу проекта от страна на “Грийнпийс” и други екологични организации, които оспорваха надеждността на руската ядрена технология, която ще се използва в “Белене”.
Финансовата криза до голяма степен е затруднила намирането на средства, посочи в сряда и говорителката на RWE, добавяйки, че компанията e разговаряла интензивно за тези трудности и с предишното правителство на България.
Премиерът Бойко Борисов призова предшественика си Сергей Станишев да излезе и да каже “какво е лъгал RWE”, за да им докаже финансова изгода от проекта. “Като е правил третата “първа копка” – откъде е щял да вземе пари? На базата на какъв анализ е налял 1.2 млрд лв. в АЕЦ “Белене”, попита Борисов. “Те (RWE) не искат да купят котка в чувал”, допълни премиерът.
RWE бе избрана за стратегически инвеститор в АЕЦ “Белене” в началото на октомври миналата година в конкуренция с белгийската “Електрабел”. За да придобие 49% в дружеството – собственик на бъдещата атомна централа, германският концерн трябваше да направи вноска от 1.2 млрд. евро и да плати премия от 500 млн. евро за структурирането на проекта. До момента той не е финансирал проекта, а сключеното споразумение с НЕК не ангажира RWE с неустойки заради оттеглянето.
Още с идването си на власт правителството на ГЕРБ изрази съмнения в икономическата обосновка на проекта. Вицепремиерът Симеон Дянков на няколко пъти даде сигнали, че в този си вид АЕЦ “Белене” не е изгодна за страната. Премиерът Бойко Борисов отхвърли възможността държавата да поеме гаранции, но без да отхвърля проекта.
Икономическото министерство и НЕК ще преструктурират проекта АЕЦ “Белене”, след което ще бъде избран консултант, който да разработи процедура, по която ще се намерят нови инвеститори, този път при ясна финансова обосновка, обясни в сряда зам.-министър Мая Христова. По думите й подготовката и изборът на консултант ще отнемат около пет месеца. Новите инвеститори ще бъдат избрани след година-година и половина, прогнозира Христова. Тя потвърди, че държавата мисли и за намаляване на дела си от 51%. Неотдавна Дянков прогнозира, че той може да падне до 20-30%.
Според Христова два-три инвеститора проявяват интерес към проекта. До момента  официален такъв е заявен само от Русия, която е готова да финансира “Белене” изцяло и да я придобие на 100%. Осъществяването на АЕЦ “Белене” ще е първият пробив на руска ядрена технология на територията на ЕС.
Преди месец премиерът Борисов декларира пред руския енергиен министър Сергей Шматко, че новите инвеститори ще се избират на конкурентна основа и руските компании няма да бъдат “дискриминирани”. В сряда Мая Христова повтори, че конкурсът ще се проведе на “недискриминиращ принцип”.
Пред “Дневник” старши икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов коментира, че държавата не бива да поема целия риск от проекта. Най-добрият вариант е да се търси частен инвеститор за него. Според Ангелов оттеглянето на RWE показва, че в сегашния си вариант проектът не може да привлече частен инвеститор.
Макар създадената ситуация да не е добра, държавата прави конкретни стъпки да продължи проекта, коментира пред “Дневник” Богомил Манчев, изпълнителен директор на “Риск инженеринг”, консултант по проекта. Според него голямо забавяне на АЕЦ “Белене” може да подложи на риск енергийния баланс на страната заради ангажиментите на България да намалява отделяните вредни емисии, което се отразява на работата на тецовете.
“Заслугата RWE да се откаже от проекта АЕЦ “Белене” в голяма степен е на новото българско правителство”, смята бившият икономически министър Петър Димитров, цитиран от агенция “Фокус”. По думите му отказът на германската компания е бил очакван, тъй като тя се е обезверила от нагласата на сегашното управление.
Според първите прогнози след оттеглянето на RWE строителството на “Белене” ще се забави поне с година-година и половина. До намирането на инвеститори работите на площадката в Белене отново ще бъдат замразени. До момента там са инвестирани около 430 млн. евро, основните разходи са за плащания към руската “Атомстройекспорт”, избрана за изпълнител.
Неотдавна компанията предупреди, че ще търси пропуснати ползи, ако проектът се забави по вина на българската страна. В същото време във вторник руските агенции съобщиха, че е поръчана част от оборудването за първия реактор и то трябва да е готово до 2011 – 2012 г. “Ще търсим гъвкава и за двете страни позиция, така че времето, в което ще се преструктурира проектът, да се използва за уреждането на въпросите с оборудването и обема работи, които трябва да са извършват и плащат”, каза в сряда изпълнителният директор на БЕХ Галина Тошева.

* * *

Ще предприемем реални стъпки за преструктуриране на проекта. Оттеглянето на един потенциален инвеститор не означава провал, отлагането също не е провал на проекта. Да не говорим, че това, което настъпва днес, се е случило много по-рано във времето. На практика условията за  окончателен договор и финансиране не са били постигнати още през юли тази година, като близо година не се е стигнало до съгласие по тях.

Няма нито един официален документ за спиране на проекта. При забавянето на АЕЦ “Белене” никой не може да каже дали България няма да внася електроенергия, защото, докато бъде пуснат първият реактор на централата, ще разчита само на новата централа на Ей И Ес. Страната ще има нужда от нови 1300 мегавата. Цената на електрическата енергия от съществуващите централи на въглища ще е висока заради емисиите на СО₂.Ситуацията след оттеглянето на RWE не е много добра. Държавата е тръгнала да прави конкретни стъпки и да го продължи.

Оттеглянето на компания като RWE хвърля съмнение дали проектът осигурява необходимите условия за привличане на инвеститори. Трудно може да се намери нов и финансиране при продължаващата тенденция към оскъпяване. Дори авторите му не знаят колко ще струва новата централа. Независимо от това добрият вариант е да се търси частен инвеститор и държавата не трябва да поема целия риск и да се ангажира с гаранции за него. Ако не се появят нови компании, правителството по-добре да прекрати проекта.