България няма ясно изразен национален туристически продукт

България няма ясно изразен национален туристически продукт, с който да се идентифицира пред чуждите туристи. Парите по Оперативните програми, предназначени за туризъм, трябва да бъдат насочени към формирането на разпознаваем продукт в Европа. Огромни усилия трябва да бъдат насочени и към подобряването на качеството на услугите в хотелите. Маркетинг мениджърите на хотелите трябва да работят в тясна връзка с гимназиите по туризъм.

Тези становища бяха маркирани по време на конференция за развитието на планинския туризъм у нас. Участие взеха представители на общини, сдружения и асоциации в бранша, мениджъри на хотели. По предварителна информация участие трябваше да вземе и зам.министърът от МИЕТ с ресор туризъм Иво Маринов, съобщи econ.bg. Той обаче не присъства, вместо него беше изпратен друг представител на министерството.
Приоритетите на страната трябва да бъдат насочени към превръщането ни в целогодишна балнеоложка дестинация, убедена е Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Разполагаме с над 600 минерални източника, каза още тя. По този показател сме на второ място в Европа след Исландия. Огромно наше предимство обаче е климатът, отчита Кацарова. Като предимство трябва да отчетем, че нашите минерални източници са с различна температура, подходящи са за лечение на широк спектър от заболявания, каза още Сийка Кацарова.
Според съюза до 10 години имаме всички шансове да се превърнем във водеща дестинация в балнолечението. От там отчетоха още, че трябва да се работи върху изготвянето на стандарти в балнео- и спа сектора. Затова от организацията са потърсили експертна помощ от Европейската спа асоциация.
Ситуацията у нас е такава, че всеки един хотел, който разполага с джакузи и сауна, може да си сложи знака „спа”, а това създава фалшив имидж. От бранша много добре знаят какви са реакциите на чуждите туристи, посетили наши самонарекли се спа- хотели. Кацарова даде пример с руски турист, чийто гръб е бил изгорен при процедури в самоназовал се за спа- хотел.
Беше отделено внимание и на приоритетите за сектора. Според Сийка Кацарова спа-туризмът трябва да върви ръка за ръка с културно-историческия туризъм.
Съюзът в момента разработва проект за прокарване на водопровод с минерална вода от смолянското село Беден до курортния комплекс Пампорово. Очакванията са до 5-6 години, при намиране на съответното финансиране, комплексът да се превърне в единствения термален курорт у нас.
Юлияна Христова, генерален мениджър на хотел Вихрен палас ски & спа ризорт в Банско, сподели практики за подбор на административен персонал в хотелите. Нейният екип работи съвместно с учениците от Гимназията по търговия и туризъм в Разлог.
Много е важно мениджърът да види качествата у младия човек, който все още не е професионалист, и да го превърне в такъв, сподели философията на работата си мениджърът.
Христова и нейни колеги четат определени лекции в гимназията, за да могат учениците да са в час с постоянно променящите се изисквания на хотелите. В часовете трябва да се следи внимателно за интересите на учениците, какво ги интересува, силните им страни и да се намери подходящата за тях позиция в хотела, смята още мениджърът.
Освен погледа върху младите и перспективните кадри, мениджърите на хотелите трябва да имат и постоянно наблюдение върху развитието на служителите, с които разполагат. В тази насока е необходимо изработването на индивидуални програми за квалификация и усъвършенстване на хотелския персонал.
Юлияна Христова отдели внимание и на причините, които затрудняват развитието на планинския туризъм. Един от факторите е комуникацията с местната власт.
Ако искаш да сложиш един по-интересен билборд, сблъскваш се с бюрокрацията на общината, заяви специално за Econ.bg Христова.