Ветрови атлас показва къде да се строят ветропаркове. Инвеститори искат да изградят вятърни централи с близо 10 хил. мегавата мощност

Занапред, без да правят собствено проучване, инвеститорите във вятърни централи ще могат предварително да преценяват дали на дадено място изобщо си струва да се строи, или пък това е губещо начинание. По примера на Европа България вече започна изработването на собствен ветрови атлас. Той ще изглежда като географски.

В него вместо надморската височина обаче ще се намира информация за  енергийната плътност на вятъра на различни височини – 40, 60, 80 и 100 метра. Това според специалистите са интересните височини от гледна точка на ветровата енергетика.
Енергийните експерти коментират, че нуждата у нас от подобен род информация е повече от належаща. За това свидетелства огромният инвеститорски интерес към изграждането на перки за производство на електрическа енергия. Което от своя страна поставя пред много сериозно изпитание електроенергийната ни система, пише вестник Монитор.
По информация на Националната електрическа компания (НЕК) за периода от 2004 г. до 30 септември 2009 г. има подадени искания за проучвания за присъединяване към елмрежата за 117 вятърни централи с обща мощност 9681 мегавата.
Истинският бум обаче е регистриран от началото на 2008 г. до края на септември 2009 г. През този период са подадени искания за около 8000 мегавата мощности за производство на ток от вятър. По данни на НЕК само до края на 2007 г. са открити процедури за въвеждане в експлоатация на 80 мегавата, а през 2008 г. – за още 386 мегавата мощности за производство на ток от вятърни централи.
От друга страна, към днешна дата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издала лицензии за производство на ток от вятър преди изграждане на централите на общо 14 ветропарка. Общата им мощност е 1000 мегавата.
Според Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да стане възможно присъединяването на подобен мащаб мощност към мрежата, ще са необходими поне 8-10 години. През това време мрежата трябва да бъде реконструирана и развита. По предварителни прогнози нужните за това инвестиции възлизат на 380 – 420 млн. лв.
Освен това анализът на системния оператор показва още, че работата на електроенергийната система у нас няма да е възможна, ако към 2020 г. към мрежата бъдат присъединени 5000 мегавата мощности, произвеждащи електричество от вятър, слънце, биомаса и други. Енергийните специалисти коментират, че и към днешна дата най-големият проблем остават
спекулативните проекти
при които дребни инвеститори купуват малко земя, после търсят “връзки” с местното разпределително дружество, за да получат предварителни договори за присъединяване и за изкупуване на тока. По експертни мнения такива са над 50% от всички проекти за инвестиции във възобновяеми източници, за които има подадени искания за проучвания за присъединяване към мрежата. Затова  според хора от бранша разработваният към момента ветрови атлас е изключително важно начинание – както за държавата при вземането на политически решения в сферата на енергетиката. Така и за НЕК и ЕРП-тата, които трябва да развиват мрежата си за присъединяване на мощности от възобновяеми източници.
Ветровият атлас се изготвя по специален проект от Техническия университет съвместно с Асоциацията на производителите на екологична енергия и консултантска фирма. Това обясни за “Монитор” ръководителят на проекта и ректор на университета доц. Овид Фархи.
По проекта първоначално ще бъдат обследвани най-обещаващите територии за производството на ток от вятъра по поречието на река Дунав. Набелязани са 16 населени места в региона, в които ще бъдат поставени
измервателни мачти
Една от тях ще бъде монтирана в Техническия университет – Варна, и ще се ползва и с учебна цел. За замерване на вятъра ще се ползват и още 6-7 мачти, които вече са изградени от частни компании, уточни координаторът по проекта от Техническия университет доц. Венцислав Вълчев.
Измерванията ще продължат поне една година, за да могат да се обхванат четирите годишни сезона. Освен това с тях ще може да се регистрира и нивото на слънчевата радиация. Цената на всяка мачта е 28 хил. лв. Произведени са в САЩ, като обществената поръчка е спечелена от американската компания NRG.

По проект до края на 2010 г. информацията от измервателните уреди трябва да бъде събрана и да започне изготвянето на самия атлас, който ще бъде направен публично достояние, обясни доц. Вълчев.

График за “зелената” енергия

През 2020 г. 16% от крайното потребление на електрическа енергия в България трябва да се задоволява от мощностите, които произвеждат ток от вода, вятър, слънце и биомаса. За това се е ангажирала България пред ЕС. Освен крайната цел за постигане обаче страната ни има и междинни такива за изпълнение. Те предвижда през 2011-2012 г. токът от възобновяеми източници да е 11%, през 2013-2014 г. – 11,7 на сто, а в края на 2016 г. трябва поне 12,4% от консумираната енергия у нас да е “зелена”. За 2017-2018 г. заложената цел е 13,7%. Две години по-късно трябва да сме постигнали 16 на сто.