България е 61-ва в индекса на ПРООН. Лидер е Норвегия

България е класирана на 61-о място в световния индекс на човешкото развитие. Изводът е от Глобален доклад за човешкото развитие 2009, официално разпространен от Програмата за развитие на ООН (ПРООН). Той е изготвен въз основа на данни от 2007 г. Коефициентът на страната ни е 0,840. ПРООН определя като държави с много високо равнище на човешко развитие онези с коефициент над 0,900. За сравнение лидерът Норвегия е с 0,971, десетата Япония е с 0,960, 20-ата Нова Зеландия – с 0,950, а Германия, която е на 22-а позиция, е с 0,947.

Според оценките на експертите на ПРООН, когато се роди българче, се очаква то да живее средно 73,1 г.; малко над 98% от българите над 15 г. са грамотни, а годишният БВП на глава от населението у нас е 11,222 хил. долара (по паритет на покупателната способност). В Конго, която е на предпоследното 181 място, този цифра е 289 долара.
През 2000 г. България е имала индекс 0,803. С най-висок индекс сред страните от Централна и Източна Европа е Словения – 0,929, което я нарежда на 29-о място в списъка. Чехия е на 36-о място с 0,903. Естония, Полша, Словакия и Унгария заемат съответно 40-о до 44-о място в списъка с индекси от 0,883 до 0,879. Най-напред в класацията сред балканските държави е Гърция – на 25-о място с индекс 0,942. Румъния, Черна гора и Сърбия заемат съответно 63-о, 65-о и 67-о място. Албания е класирана на 70-о място, Македония – 72-о, Босна и Херцеговина – 76-о и Турция – на 79-о.

* * *

Тазгодишният Индекс на човешкото развитие е изчислен за 182 държави и територии, което е най-широкообхватното изследване досега. Класацията се базира на най-новите налични данни за 2007 г, събрани от ООН и други международни организации.  В миналогодишната класация, в която участваха 179 страни,  България бе на 56-то място със стойност на индекса (ИЧР) от 0.834.
В настоящия доклад класацията по ИЧР се води от Норвегия, която две години бе сменила традиционно първото си място с Исландия. Сега Исландия е преотстъпила второто място на Австралия и в настоящия доклад е на трето място сред 38-те държави с най-висок индекс на човешко развитие. Следват Канада, Ирландия, Холандия, Швеция, Франция, Швейцария, Япония. Чешката република и Словения също са в групата страни с най-високи нива на развитие, съответно на 36-о и 29-о място.
В групата на страни с висока степен на човешко развитие, където България влезе през през 2005 г., по-напред в класацията са Бахрейн, Естония, Полша, Словакия, Унгария, Хърватия, Литва, Латвия. Две места след България е Румъния, а Турция е на 79-то място. На последните пет места в актуализирания индекс на човешко развитие са Мали (178), Централно-африканската република (179), Сиера Леоне (180), Афганистан (181) и Нигер на последно място със стойност на индекса 0.340.
От 1990 година насам, Глобалният доклад за развитието на човека публикува индекса на човешкото развитие, който търси по-обширна дефиниция за благосъстояние. ИЧР представлява комбинирана мярка, съставена от три измерения на човешкото развитие: продължителен и здравословен начин на живот (преценено според очакваната продължителност на живота при раждане), равнище на образование (преценено според степента на грамотност на възрастните и на общия сбор от съотношението на записалите се учащи) и жизнен стандарт (естествен логаритъм от БВП на глава от населението и покупателна способност). Индексът не е изчерпателен измерител на човешкото развитие, но осигурява една по-обширна призма, през която да се наблюдава човешкия напредък и сложните взаимоотношения, които съществуват между доходи и благосъстояние.
Индексът се обявява като част от Глобалния доклад за човешкото развитие 2009 г. на ПРООН, озаглавен „Преодоляване на бариерите: човешката мобилност и развитието”. Официалното му представяне e днес сутринта в Бангкок.
Новата публикация е част от поредицата глобални доклади за развитието на човека, които се стремят да формират дебати по някои от най-неотложните проблеми, пред които човечеството е изправено: от промените в климата до правата на човека.
Изследването констатира, че почти един милиард, или всеки седми човек в света, е мигрант. Повечето мигранти не пресичат национални граници, а се движат в пределите на своите страни. В глобален мащаб 740 милиона са вътрешните мигранти, което е почти четворно повече от международните мигранти. Сред международните мигранти, по-малко от 30 процента се придвижват от развиващи се към развити страни. Например, само три процента от африканците живеят извън родната си страна. Съединените щати са домакин на близо 40 милиона международни мигранти – повече от всяка друга държава, въпреки че като дял от общото население Катар е с най-голям брой имигранти – повече от 4 от всеки 5 души са имигранти.
По данни на доклада емигриралите от България са 10.5%, като 68.3% са се преместили в Азия. За сравнение, процентът на емигрантите от страните от Централна и Източна Европа е 9.5, като 69,9% от тях са поели към Европа. Имигрантите в България са 104 100, което представлява 1.3% от общото население на страната, изтъква докладът.
През 2007 г. в България са изпратени 2.086 милиарда долара като финансови преводи към семействата на емигрантите. Средните суми от преводите на глава от населението за България са 273 долара, сравнено със средните 114 долара на човек за Централна и Източна Европа и ОНД.
Авторите на доклада посочват, че ползите за хората, които мигрират може да са огромни. Данните показват, че мигрантите от най-бедните държави, имат увеличение на доходите си средно 15 пъти, удвояване на нивата на записаните в училище деца, и близо 16 пъти намаляване на детската смъртност след преместване в развита държава. От всичките 370 милиарда долара, преведени от емигранти към родните им страни през 2007 г., повече от половината са постъпили към групата държави със средно ниво на човешко развитие, срещу по-малко от един процент в страни с ниско ниво на човешко развитие.
В проучването се изтъква, че миграцията, както вътрешна така и международна, има потенциал да увеличи свободата и да подобри живота на милиони хора из целия свят – на мигрантите, на приемните общности и на онези хора, които остават в родните страни. В доклада се изразява мнение, че масовото изселване на високо квалифицирани работници като лекари, медицински сестри и учители, което е голяма грижа на известен брой развиващи се страни, губещи своите професионалисти, е повече симптом, а не причина за провалящите се публични системи. Когато бъде интегрирана в по-широките национални стратегии за развитие, миграцията подпомага усилията да се намали бедността и да се увеличи социалното и икономическото развитие, твърди докладът.