Правнучки на Любор Байер направиха дарения на Cтарозагорския музей

Внавечерието на Деня на Стара Загора, по покана на Регионалния исторически музей, три правнучки на Любор Байер – инженерът, който проектира през 1879 г. града след опожаряването му по време на Руско-турската война, гостуваха на старозагорци.

Г-жа Станислава Домбровска не е кръвна наследница на инженера, а дъщеря на осиновения Димитър. Всъщност точно този човек през 1979 г. установява първата връзка със Старозагорския музей, като изпраща нeкролога за баща си Станислав, биографични подробности за него и някои сведения за известния си дядо. По-късно подарява и портрета на Любор Байер, пише вестник Старозагорски новини.

Г-жа Станислава Домбровска дари на Регионалния исторически музей семейните реликви – лупа, нож за рязане на хартия, печат за червен восък, много стар джобен часовник, който е принадлежал или на баща й, или на дядо и Любор, и “клонка” с нейните наследници за родословното дърво на Любор Байер.

Всички дарения са експонирани в новооткритата изложба “Стара Загора – град, възкръснал от руините”.
Любор Байер среща бъдещата си съпруга – вдовицата Еленка, в Пазарджик. Тя е била омъжена за поляка граф Думбровски, от когото има син Станислав, по-сетне осиновен от Байер. Еленка и Байер имат дъщеря – Матилда. Цялото семейство се премества в Стара Загора, когато Байер проектира градоустройствения план на града.
Матилда е възпитана в аристократичен дух и на 16 години се омъжва за Николай Попновков в Кюстендил. През 1897 год. се ражда синът им Христо, а през 1899 г. – по-малкият син Димитър. Съпругът на Матилда умира твърде млад и семейството се преселва в София, в къщата на Байер, където умира през 1956 г.

По-големият внук на Байер – Христо, остава в София, но умира рано, както и неговите деца. Другият внук Димитър се жени и се мести в Пловдив, а след това в Пазарджик. През 1931 год. се ражда Лидия, а през 1938 г. – Елеонора. Баща им работи като главен счетоводител във воден синдикат “Ели дере”, а майка им е домакиня. Дъщерите завършват гимназията в Пазарджик. През 1959 год. почива майка им, а през 1961 год. – баща им. След гимназията Лидия заминава за София, където живее и сега. Започва работа в Комитета за наука, култура и изкуство, а след това се прехвърля в Студия за научнопопулярни филми и работи като монтажист. Съпругът й е бил директор на продукция в студия “Екран” и почива през 1992 год. Лидия има две деца – Стефан и Нора. Стефан е учил в Прага операторско майсторство, а сега работи в столична телевизия. Нора също е монтажистка като майка си.

Елеонора завършва гимназия през 1956 г. и след това – библиотекарски курсове. Работи като библиотекарка. През 1960 г. се омъжва и заминава за Бургас, където живее и сега. Съпругът й е архитект. Елеонора Чонкова след време завършва строителен техникум и 25 години работи в Проектантска организация като архитектурен техник. Сега е пенсионерка. Има две дъщери – Диана и Боряна. Диана е омъжена и живее в Париж. По професия е виолончелистка. Боряна също е учила в Париж, в Сорбоната.

Не специалната среща в музея Лидия и Елеонора споделиха, че нямат спомени и информация за именития си дядо. Относно изписване на името му по различен начин, че уточниха, че роднините му са го наричали Любо, на личния му печат е изписано “Либор”, справката с чешки специалисти уточнява също Либор, въпреки че сега се изписва и като Лубор, и Любор Байер.
Споменът за баба им Матилда е, че е била изключително властна жена, с осанка на графиня и железен ред и порядък. Когато е отивала на гости на сина си Димитър и домочадието му в Пазарджик, при посрещането й всички са се строявали на стълбището в очакване на особата. Тя не допускала децата да излязат на двора с намазана филия. Според нея яденето без нож и вилица е признак на лошо възпитание.
По време на срещата, със съдействието на Ваня Ценкова от РИМ, се изясни, че през 1912 г. Любор Байер е поканен в Казанлък да проектира тържествена арка по случай 24-годишнината от боевете на Шипка. Там той се разболява и умира. Вероятно е погребан в града на розите.

Под научното ръководство на преподавателката в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Л. Байер” (ПГСАГ) инж. Росица Цонева шест ученички подготвиха презентация и постер на тема “Делото на Либор Байер – традиция и приемственост в ПСААГ град Стара Загора”. Своите успешни усилия екипът посвети на 130-годишнината от възстановяването на града и от създаването на плана от Байер.