- 23.09.2009
- Posted by: admin
- Category: News
Вятърната енергия се съдържа в мощността на ветровете. Много отдавна тя е била превръщана от човека в механична енергия, използвана за мелене на зърно, изпомпване на вода и обработване на дървен материал. Чрез свързване на въртящ се ротор с електричен генератор, съвременните вятърни турбини превръщат вятърната енергия в електрическа. Понастоящем, с прилаганата техника, е възможно производство на електрическа енергия при скорост на вятъра над 15 и до 90 км/ч.
Основната разлика във ветровите турбини от края на миналия век и сега е в мощността им. На мястото на 150 до 500 киловатовите турбини, днес се монтират до 3 мегаватови, които вече се предлагат като стандартна продукция от водещите световни фирми.
Според прогнози, през 2020 г. вятърната електроенергия би могла да доставя 10% от необходимата за нуждите на Европа електрическа енергия.
Сега себестойността и инвестициите за електричество, произведено от вятъра е най-ниска, в сравнение с всички други електропроизводства от екологичните възобновяеми енергоизточници. Очакванията са това да се запази в в бъдеще.
В България средната скорост на вятъра е по-ниска от тази в Гърция, Германия, Дания, Великобритания и в други държави, които могат да се похвалят с развита ветроенергетика. Това е една от причините страната ни да е в дъното на европейската класация по производство на електроенергия от вятъра. Въпреки това у нас има добри вятърноенергийни зони, в които през последните години се разработиха проекти на големи вятърни централи, част от които вече са изградени. Такава е зоната на северното ни Черноморие. С развитието на технологиите, все повече зони в България стават подходяши за вятърни централи. Повишава се и интересът на немалко инвеститори.
Сред водещите са Ей И Ес Гео Енерджи. В края на миналата година компанията подписа финансовите споразумения за проекта за изграждането на новата 156 Мегаватова вятърна електроцентрала, която е най-голямата в Източна Европа.
До момента са монтирани предвидените по проекта 52 вятърни турбини, в близост до град Каварна. Предстои присъединяването на съоръженията към Националната електропреносна мрежа на страната.
Проектът е директна инвестиция в икономиката на България за повече от 270 милиона евро. Този проект, както и много други, които са в процес на изграждане ще подпомогнат за достигането на заложената от Европейския съюз цел за 16-процентен дял на произведена енергия от възобновяеми енергийни източници в електроенергийната система на България. Те ще затвърдят позициите на страната ни като ключов фактор на енергийния пазар в региона.
Сливенският регион е първият в България, където започна инсталирането на вятърни турбини, макар и единични. Едни от първите предприемачи в областта на възобновяемата енергия е фирма Сънпауър България. Тя има вятърна турбина с мощност 300 киловата.
Според нас, това е бъдещето, което е съобразено и с екологичните изисквания. След като направихме този пилотен проект спечелихме много съмишленици и привлякохме хора с възможности и желания да изградят вятърни турбини на свои терени, разказа управителят на фирмата Петър Чолаков.
Инвестиционното намерение за изграждане на ветропарк или за монтиране на единични генератори, трябва да бъде предшествано от детайлни ветрови анализи и релефни данни за всяко конкретно място, потенциално определено за монтаж на ветротурбини, както и околния район, обхващащ 10-20 квадратни километри, за да се минимизират рисковите.
Когато се инвестира във ветрогенератори задължително трябва инвеститорът да бъде запознат с ветровия потенциал на района – средногодишна скорост на вятъра, брой дни, в които генераторът ще може да функционира нормално и оптимално. За да бъде актуален анализът трябва да се обхванат последните 7-8 години.
Също така трябва да се проучат възможностите на електропреносната мрежа и отговарят ли те на мощността на самата турбина, съветва Петър Чолаков.
Проучването на потенциала на всички възобновяеми енергийни източници в Старозагорски регион, включително вятъра, се подпомага и от проекта, по който работи Търговско-промишлена палата – Стара Загора в партньорството на областна администрация и администрацията на провинция Терни, Италия.
Инициативата на Палатата е много добра, защото потенциалните инвеститори ще разполагат с готова база от данни, което ще им спести много усилия и време Моите наблюдения показват, че интересът към използването на алтернативни енергийни източници все повече нараства, независимо от финансовата криза, защото има икономическа логика да се правят подобни инвестиции, заяви Чолаков.
Независимо, че Старозагорският регион не е от най-ветровитите в страната, и тук има зони със сериозен вятърен потенциал. Те са предимно в Стара планина, но също така зони във Средна гора и в някой други хълмисти местности, след проучване, могат да се окажат с добри възможности за изграждане на вятърни централи. Този потенциал беше оценен от Швейцарската енергийна компания Алпик Холдинг Груп, която започва изграждането край Бузлуджа на един от най-големите в България ветропаркове с инсталирана мощност над 50 мегавата.
Освен, че вятърната енергия е екологично чиста, тя е и икономически изгодна за инвеститорите, а възвращаемостта на вложените средства е между 7 и 10 години.
С новите промени в нормативните документи, ветроенергетиката е вече много изгоден бизнес, защото, законово и при преференциални условия и цени, се реализира 100% от произведеното електричество и то при по-високи изкупни цени от тези за електричеството от ВЕЦ.
Изкупуването на произведената енергия е гарантирано, плащането на парите става в договорените срокове, каза още Петър Чолаков.
Ако вятърният генератор е втора употреба, изкупната цена на произведената енергия е 14,5 стотинки, а при новите турбини – 19 стотинки. Специалистите са категорични, че новата техника, независимо, че е по-скъпа, има безспорни предимства.
В Центъра за енергийна ефективност към Търговско-промишлена палата – Стара Загора можете да получите информация, консултация и съдействие за разработване на проекти в областта на ВЕИ, като и относно възможности за финасиране на тяхното изграждане.
Този документ е създаден в рамките на проект „Европейско сътрудничество за европейски просперитет”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Търговско-промишлена палата – Стара Загора и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
За контакти:
Христослава Георгиева
Ръководител проект
ТПП – Стара Загора
адрес: Стара Загора 6000
ул. “Г. С. Раковски” 66
тел. 042/ 62 62 97
факс 042/ 62 60 33
GSM: 088/ 6194483
E-mail: hgeorgieva@chambersz.com