Божидар Данев: Ръст в икономиката спрямо нивото от 2008 г. може да се чака през 2011 г.

Прогнозата ни от пролетта на т.г. за тежка икономическа криза в България през цялата 2010 година се запазва. Най-засегнати са строителството, промишленото производство, туризмът и транспортът, казва Божидар Данев, председател на УС на Българска стопанска камара.

– Г-н Данев, според много анализи влизаме В най-тежките есен и зима за българския бизнес – кои са полезните стъпки, които биха намалили негативните последици?
– Трябва да осъзнаем, че в момента икономиката е пред сериозна задълбочаваща се криза – сега сме само в нейното начало. България навлиза в низходяща ликвидна спирала. Наблюдава се влошена ликвидност в бюджета – няма приходи, ограничени са разплащанията, БЮДЖЕТЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ГЕНЕРАТОРИ НА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ, в т.ч. на междуфирмена задлъжнялост. Ниска ликвидност се наблюдава и във финансовия сектор. Не е трудно да се прогнозира, че същата се очаква да се задълбочи 2009 – 2010 г. Самият факт, че лихвите по депозити достигат до 10 – 12%, означава, че се наблюдава сериозен недостиг на паричен ресурс. Нискаликвид-ност има и в бизнеса, поради комплекс от причини – липса на поръчки, не-финансиране от страна на банките, забавени плащания от контрагенти, от страна на бюджета (вкл. възстановяване на ДДС), междуфирмени задължения и др. ПРОГНОЗИРАМЕ ТЕЖКА ИКОНОМИЧЕСКА КАРТИНА ПРЕЗ 2010 Г. ОЩЕ ПРЕЗ ФЕВРУДРИ – МАРТ.

– Кои са най-засегнатите браншове?
– Строителството, промишленото производство, туризмът, транспортът и др. Оказва се, че България е силно чувствителна към външното въздействие на кризата, поради силната отраслова деформация в последните 5-10 години, която се постигна за сметка на екстензивното развитие на строителството и енергоемките дейности. Деформацията съществува и поради една непремерена, небалансирана и объркана държавна политика в областта на туризма. Налице е и многогодишна ерозия в управлението на селското стопанство. Виждаме какво е състоянието на животновъдството, на зеленчукопроизводството, на овощарството и др. Единствено, като че ли, ПРОДЪЛЖАВА ДОБРЕ ДА СЕ РАЗВИВА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЗЪРНЕНИ И МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ.

– Новото правителство се вслуша в съвета на БСК да съсредоточи усилията си в Бюджет 2010, защото за този е вече късно. Каква трябва да е философията му?
– Като цяло, определяме предложената от правителството средносрочна фискална рамка за периода 2010 – 2013 г. като изключително разумна, навременна и предпазлива. Приветстваме демонстрираната готовност да се планира авансово бюджетната рамка за целия управленски мандат. Това ВОДИ ДО НУЖНАТА СТЕПЕН НА ПРОГНОЗИРУЕМОСТ НА СРЕДАТА, което е от полза за привличането на свежи чужди инвестиции и капитали. Полезно е и за бизнес планирането на всички стопански субекти в страната. В този контекст обещанието за запазване на данъчните ставки означава за бизнеса послание за ясна и прогнозируема икономическа среда. ПРЕДВИДЕНИЯТ РЪСТ НА БВП Е РЕАЛЕН И ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТГОВАРЯ НА НАШИТЕ ПРОГНОЗИ.
Отчетени са предвижданията за икономически спад през 2009 – 2010 г. комулативно с 8.3% и, евентуално, чак през 2011 г. да имаме относително малък ръст спрямо нивото от 2008 г. Това означава, че е необходимо силно напрежение в бюджета, така че подкрепяме правилната стъпка на правителството за ЗАМРАЗЯВАНЕ НА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ И ДРУГИТЕ ДОХОДИ.
Това рестриктивно намерение може да се коригира, ако всички работим достатъчно активно и БВП тръгне нагоре. Сега обаче, е важно да се готвим за икономическа зима, а ако дойде пролет, едва тогава можем да мислим за по-либерален бюджет.
Положително оценяваме намерението за поетапно намаление на осигурителните вноски – през 2010 г. с 2 пункта и с по 1 пункт всяка следваща година, така че да се изпълни политическото обещание за 5 пункта в края на мандата. От това ще спечелят и работодателите, и заетите, и държавата – работодателите ще съумеят да запазят повече работни места и ще излязат на светло, заетите ще увеличат покупателната си способност, а държавата ще увеличи постъпленията в обществените фондове.

– Как оценявате готовността на правителството да намали регулаторните режими с 30 на сто?
– Приветстваме я, но трябва да бъде овладяно порочното действие на администрацията (както на национално, така и на общинско равнище) за НЕПРЕКЪСНАТ РЪСТ НА ГЛОБИТЕ, ТАКСИТЕ И НЕУСТОЙКИТЕ. Налице е своеобразен конфликт на интереси, тъй като във всички подзаконови актове, писани от същата тази администрация, е предвидено между 25 и 75 на сто от събираните такси и глоби да се формира допълнително материално стимулиране за административните служители. Това създава желание у администрацията непрекъснато да увеличава таксите и да притиска бизнеса.
ИСКАМЕ БЮДЖЕТИТЕ ОТ 2010-2013 Г. ДА БЪДАТ ИЗЧИСТЕНИ ОТ ПАРАЗИТНИ ПЛАЩАНИЯ, КОИТО СКРИВАТ РЕАЛНИТЕ РАЗХОДИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ МИНИСТЕРСТВА. Така например, реалните разходи на МВР, МО и Министерство на правосъдието са значително по-високи, но част от тях се крият чрез субсидията, предоставяна на НОИ. Да се отчете възможността за продажба на емисионни права на въглероден двуокис по протокола от Киото с цел да се реализират допълнителни приходи за бюджета в размер на около 1 млрд. евро.

– Каква е позицията ви за проблемите в здравеопазването от гледна точка на устойчивостта на цялата социално-икономическа система?
– Липсва яснота относно финансирането на нере-формираната здравна система, в която се наливат непрекъснато средства без резултат. Задълбочава се порочният кръг ГРАЖДАНИТЕ НА СТРАНАТА ВСЕ ПОВЕЧЕ ДА ПОЕМАТ РАЗХОДИТЕ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, без да има значим ефект в тяхното обслужване.
Съществува също драстична неравнопоставеност при определяне и внасяне на осигурителните вноски за сметка на държавата и на бизнеса. Например, за 2008 г. средната осигурителна вноска за един работещ месечно е 25.6 лв., а за осигурените от държавата – 8.6 лв. на човек месечно, въпреки че тя осигурява най-рисковия контингент от населението. НЕОБХОДИМО Е ОБЯВЯВАНЕ НА МАКСИМАЛЕН БРОЙ СХЕМИ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ С ОТВОРЕН СРОК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ с цел ускоряване на усвояването на евросредствата. Да се направи списък с приоритетните проекти за реализация чрез публично-частно партньорство. Насърчаване на производства с висока добавена стойност, вкл. чрез инвестиции в приложна наука.

– Кои са позитивните измерения на кризата?
– Икономическата криза има и положителен ефект – тя поставя сериозни въпроси относно секторното оптимизиране на икономиката ни, лекуването на някои сериозни макроикономически дебаланси. Но икономическата задача е необикновено сложна – ОТ ЕДНА СТРАНА, ТРЯБВА ДА ИЗЛИЗАМЕ ОТ КРИЗАТА, А ОТ ДРУГА – ТРЯБВА ДА ЛЕКУВАМЕ ДОСЕГА НАНЕСЕНИ ТРАЙНИ НЕГАТИВНИ ЯВЛЕНИЯ В ИКОНОМИКАТА, т.е. от дефектите в икономиката трябва да направим ефект. Паралелно с това, съществува и дефицит на квалифицирана работна ръка. При една добре структурирана икономика неминуемо ще възникне проблемът с квалификацията и технологичната култура. Впрочем, с цялостната култура на населението – неспазването на правилата, вандализма, екологичната и битова култура и прочие.
Интервю на вестник Национална бизнес поща